Ейджи Йошикава - Тайко

Небето започваше да просветлява; в далечината се дочу кукуригане на петел. Нощта отстъпваше пред утрото на четвъртия ден от месеца.

Екей не желаеше да се съгласи, Хикоемон не желаеше да отстъпи. Не се виждаше изход.

— Е, няма какво повече да си кажем — заключи монахът мрачно.

— Способностите ми са така ограничени, че не успях да намеря общ език с вас — извини се Хикоемон. — С ваше позволение, ще помоля господаря Канбей да заеме моето място.

— С радост ще разговарям с всекиго от вас — бе отговорът.

Хикоемон прати сина си да повика Канбей, който скоро се появи на своята носилка. Слезе от нея и седна при двамата мъже.

— Аз бях този, който настоя пред Хикоемон да ви обезпокои, за да участвате в едно последно обсъждане — започна Канбей. — Какъв е сега резултатът? Не сте ли стигнали до нещо приемливо и за двете страни? Говорихте почти половин нощ.

Откровеността на Канбей повдигна духа и на останалите. Лицето на Екей просветна под светлината на утрото.

— Опитахме се — отвърна той и се засмя.

Хикоемон се извини, че ще трябва да се подготви за идването на Нобунага и си взе довиждане.

— Господарят Нобунага ще остане тук два или три дни — обясни Канбей. — Сега е времето да се срещнем за мирни преговори, тъй като после ще ни бъде трудно.

Подходът на Канбей бе прост и непосредствен. Той прояви освен това извънредна решителност — ако Мори решат да настояват на своето, няма да им остане друг изход, освен война.

— Помогнете ли днес на рода Ода, това със сигурност ще ви осигури голямо бъдеще — завърши той.

При тази смяна на противника Екей изгуби предишното свое красноречие. Изражението на лицето му обаче изглеждаше много по-ведро, отколкото докато преговаряше с Хикоемон.

— Ако дадете твърдо обещание, че Мунехару ще си направи сепуку, аз ще попитам Негово Височество относно предаването на петте области и той, сигурен съм, също ще се съгласи на отстъпка от своя страна. Във всеки случай, не бихте ли помолили тази сутрин господарите Кикава и Кобаякава да обмислят отново въпроса? Подозирам, че това ще реши дали ни предстои война или мир.

Щом Канбей постави нещата по такъв начин, Екей се почувства принуден да действа. Станът на Кикава на връх Ивасаки бе само на един час път, а този на Кобаякава на връх Хидзаши — на малко повече от два. Не след дълго Екей пришпорваше коня си натам.

След като изпроводи монаха, Канбей влезе в храма Джихоин. Надникна в стаята на Хидейоши и го завари да спи. Маслото в лампата бе свършило и тя беше угаснала. Канбей разтърси господаря си и го събуди с думите:

— Съмва се, господарю.

— Вече? — попита Хидейоши, докато с олюляване ставаше от леглото.

Канбей незабавно му разказа за срещата си с Екей. Хидейоши се намръщи, но бързо се изправи.

При входа на банята оръженосците го чакаха с вода за сутрешното измиване.

— Веднага след закуска ще направя обиколка на лагера. Изкарайте коня ми навън и повикайте служителите да ме изчакат — нареди Хидейоши, докато бършеше лицето си.

Тръгна да язди под един голям червен чадър. Отпред носеха знамето му. Като се поклащаше леко на седлото, той мина под новопокаралите листа на черешите, посадени покрай пътя от храмовата порта до подножието на планината.

За ежедневната обиколка, която правеше на лагера, нямаше определено време, но тя никога не бе толкова рано. Днес изглежда настроението му се бе подобрило и от време на време се шегуваше със служителите си, като че нищо лошо не се е случвало. Тази сутрин по нищо не личеше новината за станалото в Киото да е стигнала дори до неговите собствени хора. След като се увери напълно в това, Хидейоши бавно се върна в жилището си.

Канбей го чакаше пред храмовата порта. По погледа му господарят разбра, че пратеничеството на Екей е завършило с неуспех. Монахът се върна от стана на Мори малко преди Хидейоши да се прибере, но отговорът, който донесе, не се различаваше от предишните:

Ако позволим Мунехару да умре, няма да спазим Пътя на самураите. Няма да се съгласим на мир, който да ни струва живота на Мунехару.

— Доведете въпреки всичко Екей тук — нареди Хидейоши.

Нямаше ни най-малко обезсърчен вид; всъщност, с всяка минута, изглежда, очакванията му ставаха все по-добри.

Покани монаха в една слънчева стая и го помоли да се чувства като у дома си. След като си припомни старите времена и разказа някоя и друга клюка от столицата, Хидейоши пристъпи към целта на разговора.

— Е, добре — започна, — преговорите за мир изглежда не стигнаха доникъде, понеже двете страни не можем да се споразумеем за съдбата на Мунехару. Не бихте ли могли да отидете лично при генерала, да му обясните как стоят нещата и да го помолите да се примири с неизбежното? Мори никога няма да наредят на един свой верен служител да си направи сепуку, но ако вие му обясните трудното положение на рода, той с радост ще пожертва живота си. В крайна сметка неговата смърт ще спаси хората в крепостта и ще предотврати гибелта на рода Мори.