Ейджи Йошикава - Тайко

Монахът Екей бе пристигнал в стана на Хидейоши като пратеник на противника, за да иска мир. Първо се срещна с Хикоемон, с когото се познаваше отдавна; след това отиде да говори с Канбей. Досега Хидейоши бе отказвал да се споразумее с Мори, независимо от това какво му предлагаха те. Когато по-рано същия ден Екей и Хикоемон отново се срещнаха, те така и не стигнаха до съгласие помежду си.

Хидейоши се обърна към Хикоемон и каза:

— Днес вие говорихте с Екей. Какво възнамеряват да направят Мори?

— Ако приемем условията им, може бързо да сключим договор.

— Това никога! — отряза Хидейоши. — Няма начин да се съглася със сегашните им искания. Какво точно предложиха те, Канбей?

— Петте области Бичу, Бинго, Мимасака, Инаба и Хоки, като в замяна ние трябва да вдигнем обсадата от Такамацу и да пощадим живота на генерал Мунехару заедно с хората му.

— Привидно това предложение е добро, но с изключение на Бинго, останалите четири области, които Мори ни предлагат, вече не са под тяхна власт. Не бихме могли да приемем сега условията им, бе да предизвикаме с това подозрение — отбеляза Хидейоши. — Ако научат какво станало в Киото обаче, Мори никога няма да се съгласят на мир с нас. Надявам се още да не знаят нищо. Небето сега ми дава отсрочка, но тя ще с къса.

— Все още е само третият ден на месеца. Ако утре помолим за официални преговори, те ще могат да започнат до два-три дни — предложи Хикоемон.

— Не, това ще отнеме много време — възрази му Хидейоши. — Трябва да действаме незабавно, без дори да чакаме да се съмне. Повикайте Екей отново тук, Хикоемон.

— Веднага ли да пратя вестоносец при него?

— Не, изчакайте малко време. Пристигането на вестоносец посред нощ ще изглежда подозрително. Ще трябва добре да обмислим какво да говорим.

Хората на Асано Яхей последваха заповедите на Хидейоши и започнаха най-строги проверки на всички, които пристигат в околността или я напускат. Към полунощ спряха някакъв слепец, който вървеше по пътя, подпирайки се на тежка бамбукова пръчка. Запитаха го къде отива.

Обкръжен от войниците, мъжът се облегна на бастуна си.

— Отивам в дома на един роднина, в село Нисаве — каза той смирено.

— Щом отивате в Нисаве, какво търсите посред нощ на този планински път? — попита началникът на поста.

— Не успях да намеря странноприемница и затова продължих да вървя — отвърна слепецът и наведе глава, сякаш за да помоли за съчувствие. — Дали бихте имали добрината да ми кажете къде ще мога да намеря село, дето да нощувам.

— Преструва се! — кресна изведнъж офицерът. — Вържете го.

Мъжът се възпротиви:

— Не се преструвам! Аз съм сляп музикант от Киото, живея там от много години и дори имам позволение да свиря по улиците. А сега възрастната ми леля в Нисаве е на смъртно легло.

Притисна дланите си една о друга в израз на молба.

— Лъжеш! Може очите ти да са затворени, но се съмнявам, че не виждаш с тях!

Офицерът рязко сграбчи бамбуковата пръчка на слепеца и я разряза на две със сабята си. От издълбаната вътрешност изпадна навито на тънко руло писмо.

Сега очите на мъжа се отвориха и блеснаха като огледала към войниците. Огледа се за най-слабото място в пръстена от хора, който го обграждаше и понечи да побегне настрани. Наоколо обаче имаше повече от двадесет мъже и дори хитрец като този не можеше да им избяга. Приковаха го към земята и така го омотаха с въжета, че трудно можеше и да се помръдне. После го преметнаха като чувал през гърба на един от конете си.

Мъжът обсипваше пленилите го с обиди и проклятия. Началникът на поста натъпка в устата му буца пръст. Шибнаха коня и забързаха към стана на Хидейоши.

Същата нощ друг пост задържа някакъв планински отшелник. За разлика от кроткия лъжлив слепец този монах се държеше направо надменно.

— Аз съм послушник в храма Шого — обяви той гръмко. — Ние, отшелниците в планината, често ходим по цели нощи, без да спираме за отдих. Вървя накъдето пожелая и не ме е грижа дали мястото е проходимо. И с каква цел ми задавате въпроса накъде съм тръгнал? Човек, който се е уподобил на носен от вятъра облак и на бързотечен поток, няма нужда от цел, към която да пътува.

Отшелникът продължи още малко в същия дух и после се опита да избяга. Един от войниците го препъна с дръжката на копието си. Мъжът падна с крясък на земята.

Щом разсъблякоха човека наполовина, войниците откриха, че той съвсем не е планински постник. Беше от монасите-воини на Хонганджи и носеше на Мори тайно известие за станалото в храма Хоно. Пратиха и него при Хидейоши.