Ейджи Йошикава - Тайко

Хидейоши поклати глава.

— Не, от вас ще искам нещо друго, затова почакайте малко. Моля ви, Асано, изберете от самураите си няколко с добър слух и бързи нозе и ги разположете по всички пътища от Киото за владенията на Мори. Не искам дори птица да прехвръкне оттам. Задържайте всеки, който ви се стори подозрителен. Дори и да не е, проверявайте кой е и какво носи със себе си. Това е извънредно важно. Вървете бързо и внимавайте.

Асано незабавно тръгна да изпълни заповедта. Сега в стаята останаха само Кютаро и Юко.

— Кой час е сега, Юко?

— Втората половина на Часа на глигана.

— А днес беше третият ден от месеца, нали?

— Точно така.

— Утре сме четвърти — промълви на себе си Хидейоши. — После идва пети.

Притвори очи и замърда с пръсти по колената си, сякаш пресмята наум нещо.

— Трудно ми е само да седя така тук. Не мога ли да изпълня някакво ваше нареждане? — обади се Кютаро.

— Не, изчакайте още малко — опита се Хидейоши да успокои нетърпението му. — Канбей трябва да дойде скоро. Знам, че Хикоемон отиде да се погрижи за вестоносеца, но сега, понеже има малко време, защо и вие не отидете да проверите как са нещата там?

Кютаро начаса се изправи и тръгна към храмовата кухня. Мъжът седеше в една малка стая наблизо и лакомо поглъщаше храната, която му бяха предложили. Не беше ял и пил от вчера и когато най-сетне се насити, успя само да се облегне назад с издут корем.

Щом видя, че човекът е свършил с храненето, Хикоемон го повика при себе си и го поведе към една от монашеските килии, където се пазеха сутрите. Пожела му добър сън, остави го вътре и заключи вратата от другата страна. В същия миг Кютаро пристъпи тихо до него и прошепна в ухото му:

— Негово Височество се притеснява слухът за станалото в Киото да не се пръсне между хората.

В очите на Кютаро се четеше предложението да убият пратеника, но Хикоемон само поклати глава. След като изминаха няколко крачки, каза:

— Той сигурно още тази вечер ще умре от преяждане. Да го оставим сега да почива.

Погледна към стаята за сутри и вдигна отворената си длан в молитвен жест нагоре.

Хори Кютаро, старши служител на рода Ода

Ода Нобутака, третият син на Нобунага

Ода Нобуо, вторият син на Нобунага

Нива Нагахиде, старши служител на рода Ода

Цуцуи Джункей, старши служител на рода Ода

Мацутада Тародзаемон, старши служител на рода Акечи

Ишида Сакичи, служител на Хидейоши

Самбоши, внук и наследник на Нобунага

Такигава Кадзумасу, старши служител на рода Ода

Маеда Гени, старши служител на рода Ода

Сакума Генба, племенник на Шибата Кацуие

Шибата Кацутойо, приемен син на Кацуие

Хидейоши не беше мръднал от мястото си. Около основата на лампата се трупаха парченца пепел — навярно останки от писмото на Хасегава.

Канбей влезе накуцвайки в стаята и Хидейоши го приветства с кимване. Служителят присви пострадалия си крак и се наведе към пода. По време на плена в крепостта Итами косата му беше започнала бързо да окапва. Щом седна близо до лампата, тя заизглежда почти прозрачна и му придаде малко нелеп вид.

— Получих повикването ви, господарю. Какво важно нещо се е случило по това време на нощта? — попита той.

— Хикоемон ще ви каже.

При тези думи Хидейоши сключи ръце и главата му с лека въздишка клюмна надолу.

— Това сигурно ще ви стресне, Канбей — започна Хикоемон.

Канбей бе познат със своята смелост, но щом чу какво е станало, пребледня като платно. Не каза нищо, също допря длани и се втренчи в Хидейоши.

Кютаро се приближи до тях, без да става от пода и се обади:

— Сега не е време да размишляваме за миналото. През света духа вятърът на промяната и този вятър е добър за вас. Време е да вдигате платна за път.

Канбей се плесна по коляното.

— Добри думи! — възкликна той. — Небето и земята са вечни, но животът напредва единствено понеже нещата в този свят се променят. Погледнато с по-други очи, това събитие е един прелом.

Чутото накара Хидейоши да се усмихне доволно. Мислите му бяха точно същите. Не можеше обаче да даде открит израз на чувствата си, тъй като имаше опасност да го разберат криво. За един служител смъртта на неговия господар е трагедия и за нея трябва да бъде отмъстено.

— Канбей, Кютаро, вие много ме насърчавате с думите си. Сега може да постъпим само по един начин — заяви убедено Хидейоши. — Трябва възможно най-бързо и скрито да сключим с рода Мори мир.