Ейджи Йошикава - Тайко

— Не съжалявам! — каза високо Нобунага.

Ранмару чу вика и се завтече вътре. Господарят му, облечен в бяло копринено кимоно, вече лежеше по лице на пода. Под него течеше прясна кръв. Младежът издърпа вратите от ниската ракла и ги постави върху трупа, сякаш му прави ковчег. Затвори тихо вратата зад себе си и застана встрани от издигнатото място. Стисна късата сабя, с която и той също можеше да си направи сепуку. Вместо това обаче неговите блеснали очи останаха вперени в тялото на Нобунага, докато цялата стая не бе погълната от пламъците.

През първите три дни на шестия месец небето над Киото беше чисто и слънцето ярко светеше. В планинските западни области обаче времето се менеше от ясно до облачно. До края на петия месец тук продължаваха проливните дъждове. После, за два-три дни в началото на шестия, силен югозападен вятър издуха разкъсаните облаци на север и после ги върна обратно. Така небето продължи да се променя между чисто и заоблачено.

Повечето хора бяха уморени от дъжда и плесента и се надянаха дъждовният сезон да свърши рано, но войската на Хидейоши, заета с дългата обсада на крепостта Такамацу, се молеше на осемте Царя на драконите да пратят още и още дъжд, тъй като това бе главното им оръжие на бойното поле. Самотната крепост все така стоеше напълно откъсната посред блатистото езеро. Тук-там, като последни остатъци от коса по главата на някой оплешивяващ, стърчаха дърветата на няколкото потопени под водата горички.

В града под крепостта, над водата оставаха само покривите на простите жилища; селските къщи в по-ниските места вече се бяха изгубили. Мътното течение носеше безброй парчета гнило дърво и те плуваха покрай бреговете на езерото.

На пръв поглед вълните по нечистата жълтеникава вода изглеждаха неподвижни, но войниците, които я наблюдаваха от края на брега, забелязваха как тя лакът по лакът настъпва за сметка на сушата.

— Днес някои тук изглежда не ги е грижа за нищо! Я погледнете. Та те са също така безгрижни като вас.

Хидейоши се бе качил на седлото и говореше на оръженосците зад гърба си.

— Къде?

Всички с любопитство погледнаха натам, накъдето сочеше господарят им. И наистина върху плаващите дървета се виждаше ято снежнобели чапли. Оръженосците, още момчета, свиха рамене и се засмяха. Заслушан в детските им приказки, Хидейоши шибна леко коня си и се върна в лагера.

Това стана на вечерта от третия ден на шестия месец. Нямаше начин Хидейоши да знае какво се е случило в Киото.

Той рядко пропускаше обичайните си обиколки на лагера, при които го придружаваше свита от петдесет-сто служители. Понякога към тях се присъединяваха и оръженосци. Носеха голям чадър с дълга дръжка и размахваха наоколо ярко оцветеното пълководческо знаме. Войниците, свидетели на това царствено „шествие“, вдигаха очи нагоре и си мислеха: „Минава нашият повелител.“ Когато се случеше да не го видят, добиваха усещане за някаква липса.

Докато минаваше, Хидейоши оглеждаше от седлото войниците от двете си страни — потни и покрити с кал, най-голяма радост за тях бе храната, която обикновен човек едва можеше да сложи в устата си; въпреки това усмивката не слизаше от техните лица и те надали познаваха думата „отегчение“.

Мъчно му беше за дните, когато самият той бе част от тези млади хора. Началството на този поход му беше поверено преди цели пет години. Сраженията и ожесточените сблъсъци при крепостите Кодзуки, Мики и много други бяха за него неописуемо изтощителни. А освен трудностите на самата битка, неведнъж го бяха спохождали и вътрешни съмнения.

Трудно бе да се угоди на Нобунага и никак не беше лесно от разстояние да му служиш и да изпълняваш желанията му. Освен това, разбира се, пълководците около Хидейоши не бяха особено радостни от неговото издигане. Въпреки това той бе доволен и сутрин, когато се молеше на богинята на слънцето, чистосърдечно й благодареше за всички изпитания, през които е преминал за тези пет години.

Никой не би дирил сам такива несгоди. А Хидейоши смяташе, че каквито и да са действителните намерения на небето спрямо него, досега то му е изпращало единствено трудност след трудност. Имаше дни, когато се чувстваше благодарен за недоимъка и превратностите от време на младостта си, понеже те му бяха дали волята да се пребори със собствената си телесна слабост.

Сега всичко подготвено за превземане на крепостта Такамацу вече бе приведено в действие и Хидейоши чакаше единствено пристигането на Нобунага от изток. На връх Хидзаши тридесетте хиляди войници на рода Мори под началството на Кикава и Кобаякава чакаха да се притекат на помощ на откъснатата от света крепост. Когато времето бе ясно, врагът лесно можеше да види чадъра и пълководческото знаме на Хидейоши.