Ейджи Йошикава - Тайко

Тази нощ пленените бяха само двама, но стига един от тях да бе преминал през охраната и изпълнил задачата си и на следващата сутрин Мори щяха да са известени за смъртта на Нобунага.

Мнимият отшелник не бе човек на Мицухиде, но преструвалият се на сляп музикант беше самурай на рода Акечи, пратен с писмо от Мицухиде до Мори Терумото. Тръгнал бе от Киото на сутринта на втория ден от месеца. Същата сутрин Мицухиде прати още един вестоносец по море, от Осака. Той обаче се забави заради някаква буря и пристигна при Мори прекалено късно.

— Мислех, че ще се срещнем сутринта — обърна се Екей към Хикоемон, след като го бе поздравил, — но тъй като в писмото ви се казваше да дойда колкото се може по-бързо, пристигнах незабавно.

— Страшно съжалявам, че съм ви изкарал от постелята — отвърна с привидно безгрижие служителят на Хидейоши. — Утре също щеше да е удобно да се видим; жалко, че някаква неяснота в писмото ми е довела до такова недоразумение.

Канбей отведе Екей до едно отдалечено място, известно сред простолюдието като Жабешкия нос. Оттам стигнаха до самотната селска къща, където се бяха срещали от по-рано.

Хикоемон седна право пред Екей и с искреност в гласа заговори:

— Замисли ли се човек, ние двамата сигурно сме обвързани с една обща карма.

Екей кимна мълчаливо. Припомниха си своята среща отпреди двадесет години в Хачисука, когато Хикоемон още бе начело на дружина ронини и носеше името Короку. Тъкмо по време на престоя си в неговия дом Екей за първи път чу за някакъв превъзходен млад самурай на име Киношита Токичиро, постъпил наскоро на служба при Нобунага в крепостта Кийосу. В онези дни Хидейоши все още стоеше далеч под военачалниците на своя господар, но Екей писа на Кикава Мотохару: „Властта на Нобунага ще трае още малко време. Щом той падне, следващият човек, с когото ще трябва да се съобразяваме, ще бъде Киношита Токичиро.“

Предвижданията му се оказваха изненадващо точни — още преди двадесет години той прозря способностите на Хидейоши и преди десет предсказа падането на Нобунага. Но тази нощ нямаше откъде да научи колко прав ще се окаже впоследствие.

Екей не бе от обикновените монаси. По времето, когато се обучаваше като послушник в едни храм, Мотонари, тогавашният господар на рода Мори, му нареди да постъпи на служба при него. Докато бе жив, на всички свои военни походи Мотонари бе придружаван от този, както го наричаше в знак на привързаност „монахче“.

След смъртта на Мотонари Екей напусна рода Мори и тръгна да странства по цялата империя. Когато се върна отново, го направиха игумен на манастира Анкокуджи. Освен това се превърна в доверен съветник на Терумото, новия повелител на Мори.

През цялото време на войната с Хидейоши Екей упорито настояваше за мир. Познаваше добре противника и не смяташе, че западът ще успее да издържи на неговия пристъп. Освен това се влияеше от дългото си приятелство с Хикоемон.

Двамата се бяха срещали безброй пъти по-рано, но винаги завършваха в една и съща задънена улица, която ги водеше до един въпрос — съдбата на Мунехару. Сега Хикоемон започна с думите:

— Когато преди малко говорих с Канбей, той ми каза, че господарят Хидейоши се показал много по-великодушен в сравнение с предишните очаквания. Заявил, че ако Мори направят само още една отстъпка, това със сигурност ще доведе до мир. Господарят Канбей обясни, че ако вдигнем сега обсадата и пощадим живота на господаря Мунехару, всички ще сметнат, че войската на Ода се е оказала по-слаба от противниците си. Господарят Хидейоши не би могъл да накара господаря Нобунага да приеме едно такова решение. Единственото, което искаме, е главата на Мунехару. Това трябва да разреши всичко останало.

Условията на Хикоемон не се бяха променили, но в самото му държание сега имаше нещо по-различно.

— Мога само да повторя онова, на което настояваме — отговори Екей. — Ако родът Мори отстъпи пет от десетте си области и при това животът на Мунехару не бъде пощаден, те ще са престъпили Пътя на самураите.

— При все това, съветвали ли сте се с тях отново за намеренията им, откакто се срещнахме за последен път.

— Не беше необходимо. Мори никога няма да се съгласят Мунехару да загуби живота си. От всичко те най-много ценят верността и никой, от господаря Терумото до най-нископоставения негов служител, не ще се поколебае да пожертва в замяна за живота на нашия пълководец каквото и да е, че дори и всичките западни области.