Ейджи Йошикава - Тайко

Изпълнен с вълнение, Кобаякава попита:

— Какви са намеренията на Хидейоши?

— Щом научи за намеренията на генерал Мунехару, той бе дълбоко развълнуван. Каза, че би било безсърдечие да се отплатим за такава безподобна преданост. Ето защо, макар да бяхте обещали да отстъпите пет области, господарят Хидейоши ще вземе само три и ще остави другите две във ваше владение, в знак на уважение към саможертвата на Мунехару. Ако не възникнат недоразумения, той ще прати писменото си обещание веднага след като види сепукуто на нашия пълководец.

Скоро след като Екей си тръгна, Мунехару обяви за решението си. Самураите от крепостта Такамацу един след друг се заизреждаха пред своя господар, за да го умоляват да им позволи да го последват в смъртта. Мунехару възразяваше, упрекваше ги и ги укоряваше, но те все така държаха на своето. Не знаеше какво да стори. В крайна сметка обаче не отстъпи пред молбата на нито един от тях.

Нареди на служителите си да му приготвят лодка. Крепостта се изпълни с горчиви стенания. Когато всички самураи оттеглиха молбите си и Мунехару се почувства по-спокоен, неговият по-голям брат Гесшо дойде да говори с него.

— Чух всичко, което каза — започна той. — Но няма нужда да умираш ти. Нека аз заема твоето място.

— Ти си монах, братко, а аз — пълководец. Оценявам това, което ми предлагаш, но не мога да позволя на никого да стори това вместо мене.

— Аз бях най-възрастният от синовете и на мен се падаше да стана продължител на родовото име. Вместо това предпочетох да положа свети обети и оставих теб на мястото, което самият аз трябваше да заема. Днес, когато ще трябва да си направиш сепуку, вече не виждам причина да скъпя остатъка от живота си.

— Каквото и да кажеш — отвърна Мунехару, — няма да позволя ти или който и да било друг да си направи сепуку вместо мене.

Мунехару отхвърли молбата на Гесшо, но му позволи да го придружи в лодката. Сега вече се чувстваше напълно спокоен. Повика оръженосците си и им нареди да му приготвят светлосиньо тържествено кимоно, в което да посрещне смъртта си.

— И ми донесете четка и мастило — добави той, като се сети, че иска да напише писмо на съпругата и сина си.

Часът на коня бързо наближаваше. Всяка капка питейна вода се пестеше, за да спаси живота на хората в крепостта, но днес Мунехару нареди да му донесат едно пълно ведро, за да измие тялото си от нечистотията, натрупала се през четиридесетте дни на обсадата.

Колко приятно бе това затишие в боя. Слънцето невинно се изкачи посред небето. Нямаше никакъв вятър и цветът на обградилата крепостта мътна вода оставаше все така тъмен.

Вълничките, които се плискаха тихо о крепостните стени, блестяха на слънцето и от време на време в тишината се чуваше вика на бяла чапла.

На Жабешкия нос от отсрещната страна се вдигна червено знаменце — знак, че времето е дошло. Мунехару рязко се изправи. Някой между служителите му неволно изхлипа. Военачалникът, сякаш внезапно оглушал, бързо се запъти в посока към крепостните стени.

Греблото очерта дълга криволица по водата. Лодката возеше петима души — Мунехару, Гесшо и трима служители. Хората в крепостта — мъже, жени и деца — до един се бяха струпали по стените и покривите. Не изпращаха Мунехару с викове, а само сключваха ръце в молитва и бършеха сълзите от очите си.

Лодката тихо премина по повърхността на езерото. Щом се обърна, Гесшо осъзна, че Такамацу вече е останала доста надалеч зад тях. Бяха вече по средата на пътя между крепостта и Жабешкия нос.

— Спрете — нареди Мунехару на гребеца.

Без нито дума човекът издърпа веслото. Не стана нужда да чакат дълго.

Щом лодката им напусна крепостта, друга потегли от Жабешкия нос. В нея седеше мъжът, който Хидейоши пращаше като свидетел — Хорио Мосуке. На носа бе закрепено червено знаменце, а дъното на лодката беше покрито червен килим.

Докато чакаше приближаването на Мосукевата лодка, тази, която носеше облечения в предсмъртното си одеяние Мунехару, леко се клатеше по вълните. Водата бе спокойна. Околните планини също стояха притихнали. Единственият шум бе звукът от греблото на приближаващия съд.

Мунехару се обърна с лице към стана на рода Мори на връх Ивасаки и се поклони. Благодареше им вътрешно за дългогодишното покровителство, на което се бе радвал. Впери поглед в знамето на своя господар и очите му се напълниха със сълзи.

— В тази лодка ли е предводителят на защитниците на крепостта Такамацу, Шимидзу Мунехару? — попита Мосуке.