Ейджи Йошикава - Тайко

— Съгласен съм с моя чичо Кобаякава — заяви той. — Няма да престъпваме договора и повторно да правим от Хидейоши наш враг.

Тайното съвещание приключи на вечерта на четвъртия ден от месеца. Докато се връщаха в лагера си, двамата военачалници срещнаха отряд свои разузнавачи. Началникът им махна възбудено с ръка към тъмното и каза:

— Укита започват да изтеглят частите си.

Като чу това, Кикава цъкна с език. Изпуснаха възможността. Кобаякава отгатна мислите на по-стария си брат.

— Съжаляваш ли сега? — попита го той.

— Естествено.

— Е, ако предположим, че ние поемехме властта над страната — продължи по-младият, — мислиш ли, че ти щеше да си този, който ще управлява?

Последва мълчание.

— Изглежда, след като не казваш нищо, не мислиш така. Когато държавата се управлява от някой без необходимите способности, това води до сигурен безпорядък. Падането на рода Мори не ще е нищо в сравнение с това.

— Не казвай нищо повече, разбрах те — прекъсна го Кикава и се извърна настрани.

Вдигна тъжен поглед към нощното небе над западните области и се напрегна да спре сълзите, които заплашваха да потекат по бузите му.

Мирният договор бе предизвикан от необходимостта за незабавно изтегляне на отрядите на Ода. Още същата нощ съюзниците на Хидейоши, Укита, започнаха отстъплението си. От главния лагер на Хидейоши обаче не си тръгна и един войник. На сутринта на петия ден господарят все така не се беше помръднал. Умът му вече бързаше към столицата, но той с нищо не даваше знак, че се готви да вдига стана си.

— С колко е спаднало нивото на водата, Хикоемон?

— Около три лакътя.

— Не я оставяйте да спада прекалено бързо.

Хидейоши излезе в градината на храма. Макар дигата да бе прекъсната на едно място и сега водата постепенно да спадаше, Такамацу още оставаше откъсната в средата на езерото. Предишната вечер един от служителите на Хидейоши вече бе отишъл в крепостта, за да приеме ключовете й. Сега защитниците напускаха укреплението.

Щом се свечери, Хидейоши прати един съгледвач при стана на Мори. После се посъветва с Канбей и останалите военачалници. Бързо се приготвиха да напуснат лагера.

— Нека веднага срутят дигата — нареди той на Канбей.

Отвориха бента на пет места. Водата веднага нахлу навън. Сред прилива се образуваха безброй водовъртежи.

Кой щеше да изпревари другия — водата или Хидейоши, който пришпори коня си на изток? Височината около крепостта почти мигновено се превърна в суша, докато долу в ниското останаха блата, набраздени от водни потоци — дори и да искаха да преследват противника си, Мори още два или три дни нямаше да могат да преминат от другата страна.

На седми Хидейоши стигна брода на Фукуока. Завари реката придошла. Войниците покриха гърбовете на конете с вързопи, за да не ги отнесе течението. После направиха жива верига през водата — всеки хвана другия пред себе си за ръката или стисна дръжката на копието му.

Хидейоши пръв премина на другия бряг и седна там на походното си столче.

— Не се плашете! Вървете бавно! — провикна се той.

Вятърът и дъждът изглежда въобще не го смущаваха.

— Ако се удави един от вас, врагът ще почне да говори, че сме намалели с петстотин; ако изгубим един вързоп, ще ги изкарат сто. Пазете си живота и оръжието.

Сега задните части настигнаха главната войска и докато дългата върволица се точеше през реката, и двата бряга се напълниха с войници. Началникът на тила дойде при Хидейоши да му докладва за положението в Такамацу. Отстъплението е приключено, а от Мори няма още нито следа. По лицето на Хидейоши се изписа израз на облекчение. Изглежда най-сетне той се почувства сигурен — сега можеше да насочи цялата си сила в едно направление.

Войската се върна в Химеджи на осми сутринта. Покрити с кал и подгизнали от дъждовната буря, войниците бяха минали за едно денонощие двадесет левги път.

— Най-напред искам да се изкъпя — каза Хидейоши на прислугата си.

Началникът на крепостта се просна по очи пред своя господар. Поздрави го с „добре дошъл“ и му съобщи, че са пристигнали двама пратеници, единият от които — от Нагахама — с важни вести.

— Ще го изслушам, след като изляза от банята. Искам много гореща вода. През доспехите дъждът ми е измокрил даже и долните дрехи.

Хидейоши се потопи до раменете във ваната. Утринното слънце се показваше в прозореца на банята; светлината му струеше през решетката и огряваше лицето на господаря, което сякаш плуваше над водата. Докато седеше вътре, кожата му, изглежда от горещината, потъмня до наситено червено, а по челото му се събраха големи капки пот. Лъчите се пречупваха над водата в стотици разноцветни дъгички.