Ейджи Йошикава - Тайко

— Е, да не би да твърдите, че аз не съм достоен да тръгна пръв срещу неприятеля?

— За вас не мога да кажа нищо. Но съм твърд в намерението си да не отстъпвам моето място на никого. Никой не може да ме разколебае — в тази битка желая аз да съм в първата редица. Аз, Накагава Себей, ще изпълня пръв заповедта за настъпление.

И Себей, и Укон настояваха пред Хидейоши да получат почетната длъжност за себе си. Седнал на походното столче, последният взе решение досущ като главнокомандващ.

— И двамата говорихте убедително, значи най-добре би било Себей да вземе едната страна на челното поделение, а Укон — другата. И от двама ви очаквам дела, достойни за това, което сега говорите.

През време на целия съвет пристигаха съгледвачи, които да докладват за положението.

— Господарят Мицухиде се е изтеглил от Хорагамине и съсредоточава силите си в околността на Ямадзаки и Енмьоджи. Изглеждаше също, че се отдръпва към крепостта Сакамото, но тази сутрин внезапно подреди отрядите си като за нападение и една част от войската му напредва към крепостта Шорюджи.

При това известие изразът по лицата на военачалниците стана напрегнат. Разстоянието от техния стан в Амагазаки до Ямадзаки можеше да се измине с един пристъп. Вече долавяха присъствието на врага в околността.

Себей и Укон, които бяха натоварени с ръководството на първата линия, се изправиха и попитаха:

— Не трябва ли веднага да настъпим към Ямадзаки?

Хидейоши отвърна бавно, сякаш не забелязваше вълнението на хората и сложността на положението:

— Мисля, че трябва още един ден да изчакаме тук, докато пристигне господарят Нобутака. Очевидно в течение на цяла нощ и половин ден, когато ще чакаме, преимуществото на изненадата ще ни се изплъзне, но аз бих искал в битката да участва един от синовете на покойния ни господар. Не желая да поставям господаря Нобутака в такова положение, че да съжалява през остатъка от живота си и да не може после да погледне света в очите.

— Но ако междувременно врагът успее да заеме по-благоприятно положение?

— Е, разбира се, всяко нещо си има граници. До утре, каквото и да стане, ще трябва да потеглим за Ямадзаки. Веднага щом сме се събрали там с цялата войска, ще можем отново да се посъветваме. Между това и двамата ще е добре да тръгнете напред и да заемете предните линии.

Себей и Укон излязоха навън. Челните части щяха да потеглят в следния ред: първо отрядът на Такаяма, после — на Нагава и трети — този на Икеда.

Веднага щом излязоха от Тонда, двете хиляди на Такаяма се спуснаха напред, сякаш вече са зърнали войската на противника. Докато гледаха праха, вдигнат от конете им, Себей и всички останали на втора линия се чудеха дали силите на Акечи не са стигнали вече в Ямадзаки.

— Дори и така да е, пак бързат прекалено много — отбеляза някой с подозрение.

Веднага щом влязоха в село Ямадзаки, хората на Укон затвориха всички порти, които водят към града и дори започнаха да задържат минувачите по страничните пътища в околността.

Пристигналият след малко отряд на Накагава се сблъска с тези препятствия и изведнъж всички разбраха причината Укон да бърза толкова много — не можеше да остави друг някой да стои пред него. Себей остави благоприятното място край селото и веднага се отправи към един хълм на име Тенодзан.

В край сметка Хидейоши остави своите отряди да пренощуват в Тонда, но на следващия ден получи най-сетне вест, че Нобутака и Нива са стигнали до река Йодо.

Веднага щом научи това, Хидейоши скочи на крака и почти прекатури походното си столче от радост.

— Кон! Доведете ми кон! — нареди той.

Качи се на седлото, обърна се към хората на портата и извика:

— Отивам да посрещна господаря Нобутака!

После пришпори животното към река Йодо.

Широкото течение почти бе излязло от бреговете. Силите на Нобутака бяха разделени на две части от съответно четири и три хиляди души.

— Къде е господарят Нобутака? — провикна се Хидейоши, като слизаше от седлото между потните войници.

Никой не успя да го познае.

— Аз съм, Хидейоши — заяви той.

Войниците зинаха от изненада.

Не изчака да го поздравят тържествено. Проправи си път през навалицата и се насочи към дървото, под което Нобутака бе забил своето знаме.

Синът на Нобунага, заобиколен от пълководците си, седеше на походното столче и бе засенчил очите си срещу слънчевите отражения във водата. Изведнъж се обърна и видя към него да тича Хидейоши, който в същото време му викаше нещо. В мига, в който го зърна, Нобутака усети прилив на благодарност. Пред него бе многогодишен служител на неговия баща, но сегашните постъпки на Хидейоши далеч надминаваха обикновената преданост на служителя към неговия господар. Очите на Нобутака блестяха с вълнение, каквото обикновено изпитваме само при среща с кръвни сродници.