Ейджи Йошикава - Тайко

Мицухиде остана в Адзучи от пети до осми сутринта. През това време превзе крепостта на Хидейоши в Нагахама и тази на Нива Нагахиде в Саваяма. Завладял цялата област Оми, Мицухиде превъоръжи войската си и отново тръгна към столицата.

Точно тогава получи известието, че родът Хосокава му отказва подкрепа. Беше убеден, че зет му Хосокава Тадаоки ще го последва веднага след свалянето на Нобунага. Отговорът на предишните съюзници обаче бе сърдит отказ. Досега Мицухиде беше зает с въпроса кой ще се присъедини към него и малко бе мислил за това кой ще бъде негов най-силен враг.

Това бе мигът, в който Хидейоши напомни за себе си и го накара да се стресне като от удар в гърдите. И досега не беше пренебрегвал способностите на Хидейоши и военната му сила на запад. Напротив, знаеше, че оттам го дебне огромна заплаха. Това, което успокояваше Мицухиде, бе мисълта, че Мори се приковали Хидейоши на място и той няма да може да се върне бързо назад. Смяташе, че поне едно от двете известия, които прати на вражеския род, е постигнало целта си. Без съмнение скоро ще дойде отговор от Мори, които ще му съобщят, че са нападнали и разгромили неговия противник. Но нито от рода Мори, нито от Накагава Себей, Икеда Шоню и Такаяма Укон имаше някаква вест. Вместо това всяка сутрин до Мицухиде стигаха такива новини, които приличаха на присъда свише.

За Мицухиде крепостта Сакамото бе свързана с живи спомени за неотдавнашните събития — унижението, на което го подхвърли Нобунага; гневното му напускане на Адзучи; пребиваването в самата крепост, където бе изправен на кръстопътя на съмнението. Сега вече това съмнение бе изчезнало заедно с предишния гняв. В същото време бе загубил всякаква способност да се вглежда в самия себе си. Замени своя проницателен ум за празното звание „управител на страната“.

На девети през нощта Мицухиде още нямаше представа къде е Хидейоши, но отношението на местните господари го накара да изпита безпокойство. На следващата утрин напусна своя стан в Шимо Тоба и се изкачи до прохода Хорагамине в Ямаширо, където имаше уговорка да се съедини с войската на Цуцуи Джункей.

— Забелязали ли са вече Цуцуи? — питаше през деня той час по час съгледвачите си.

Понеже беше в заговор с Цуцуи Джункей още преди нападението над храма Хоно, Мицухиде — досега — никога бе имал основания да се съмнява във верността на своя съюзник. И не само това, но и тримата служители на рода Ода, които се бе надявал да привлече на своя страна — Накагава Себей, Такаяма Укон и Икеда Шоню — не отвърнаха на призива му, макар още от по-рано да бяха негови преки подчинени.

Безпокойството на Мицухиде не беше неоправдано. Той се посъветва със Сайто Тошимицу.

— Мислите ли, че нещо не е на ред, Тошимицу?

Искаше му се да вярва, че нещо се е случило на пратения от него вестоносец или че Джункей и останалите просто се бавят, но Сайто Тошимицу вече бе успял да преглътне истината.

— Не, господарю — отвърна той. — Подозирам, че господарят Джункей няма намерение да дойде. Няма причина да се бави толкова по равния път от Корияма насам.

— Не, трябва да има някаква причина — настоя Мицухиде.

Повика Фуджита Денго, написа писмо и го прати в Корияма.

— Вземете най-добрите коне. Ако яздите с пълна скорост, трябва да успеете да се върнете до утре сутрин.

— Стига господарят Цуцуи да пожелае да разговаря с мен, ще се върна до утре заран — отвърна Денго.

— Няма причина да не поиска да говори с вас. Дори да е късно през нощта, го накарайте да ми даде отговор.

— Да, господарю.

Денго незабавно се отправи за Корияма. Преди да е успял да се върна обаче, пристигнаха разузнавачи със сведения, че войските на Хидейоши се придвижват на изток и че предните им части вече са стигнали чак до съседната област Хього.

— Невъзможно! Това трябва да е някаква грешка! — избухна Мицухиде, когато чу новината.

Не можеше да повярва, че Хидейоши е успял да сключи мир с Мори и дори и да е успял — че е бил в състояние така бързо да придвижи голямата си войска дотук.

— Не мисля, че тези сведения са неверни, господарю — обади се Тошимицу, който и този път по-лесно прие истината. — Във всеки случай смятам, че още отсега трябва помислим как да се отбраняваме.

Като почувства, че Мицухиде се колебае, Тошимицу продължи с определено предложение:

— Ако аз остана тук да изчакам господаря Цуцуи, то вие, господарю, бихте могли да избързате напред и да попречите на Хидейоши да влезе в столицата.