Ейджи Йошикава - Тайко

— Хидейоши! — извика Нобутака.

Без да изчака той да му подаде ръката си, Хидейоши бързо пристъпи към него и здраво я стисна.

— Господарю Нобутака! — бяха само думите му.

Никой не каза нищо повече, но в очите им можеше да се прочете много. Сълзи се стичаха по бузите. С тези сълзи Нобутака даваше пред един от служителите на рода израз на всичките свои чувства към починалия баща. Хидейоши разбираше какво става в сърцето на младия мъж. Най-сетне пусна ръката, която така силно бе стискал и същевременно коленичи на земята.

— Толкова е хубаво, че дойдохте. Нямам време да говоря повече, а и в сърцето ми няма нищо друго. Просто съм благодарен, че сега съм с вас и твърдо вярвам, че на небето душата на баща ви ще остане доволна от това, което става днес. Най-сетне, струва ми се, успявам да ви изразя своята почит и да изпълня служителския си дълг. За първи път, откакто превзех Такамацу, се почувствах щастлив.

По-късно същия ден Хидейоши покани Нобутака да го придружи обратно до неговия стан в Тонда. Двамата заедно тръгнаха към Ямадзаки.

Пристигнаха там в Часа на маймуната. Десетте хиляди души от войската им се присъединиха към осем хиляди и петстотинте от трите предни отряда. Сега в планината и самото село нямаше място, където да не се виждат коне и войници.

— Току-що пристигна вестта, че войската на Акечи е нападнала отряда на Накагава в полите на планината, източно от Тенодзан.

Сега бе времето за нападение. И Хидейоши даде на цялата войска заповед на удари по врага.

На девети сутринта, когато Хидейоши потегляше от Химеджи, Мицухиде се върна в Киото. От убийството на Нобунага бе минала по-малко от седмица.

На втори, в Часа на Овена, докато руините на храма Хоно още димяха, Мицухиде тръгна от Киото да нападне Адзучи. Но още на първата си крачка към столицата Мицухиде срещна преграда — на брода при Сета. Сутринта прати писмо, в което искаше от крепостта Сета да се предаде, но началникът на укреплението нареди да убият пратеника и подпали крепостта заедно със съседния й мост.

Така отрядите на Акечи се оказаха неспособни да прекосят реката. Погледът на Мицухиде пламтеше от негодувание. Овъглените останки на моста сякаш му се присмиваха. Светът не винаги е такъв, какъвто ни се иска да бъде.

Принуден да се върне в Сакамото, Мицухиде прекара два-три безплодни дни в чакане мостът да бъде поправен. Когато най-сетне пристигна обаче в Адзучи, градът бе изоставен и в голямата крепост ги нямаше нито повелителите, нито подчинените им. По улиците не се виждаше нищо за продан, дори и табелите на магазините бяха изчезнали. Семейството на Нобунага бе побягнало, но в бързината изостави по принуда златните и сребърни съкровища на господаря и неговата сбирка от художествени произведения.

След като отрядите му заеха крепостта, Мицухиде разгледа всичко това, но видът му не го накара да се почувства по-богат.

„Не за това мечтаех, помисли си той, и ще бъде срамно, ако хората си помислят обратното.“

Накара да разпределят цялото злато и сребро в съкровищницата като възнаграждение между хората му. Редниците получиха седемстотин жълтици, а най-високопоставените военачалници — от три до пет хиляди.

„Какво искам?“, питаше се отново и отново Мицухиде. „Властта над страната!“, идваше като отговор. Но този отговор не звучеше никак убедително. Трябваше да признае пред себе си, че никога не е хранил такива високи надежди — нямал е нито способностите, нито желанието за това. През цялото време преследваше една-единствена цел — да убие Нобунага. Сега пламъците на храма Хоно бяха уталожили желанията на Мицухиде и му оставаше само някакъв стремеж толкова неясен, че приличаше почти на приумица.

Според едни от разнеслите се по това време разкази, веднага щом чул, че Нобунага е мъртъв, Мицухиде опитал да се самоубие. Служителите му със сила го спрели. В мига, в който Нобунага се превърна в пепел, ненавистта която смразяваше сърцето на Мицухиде, се разтопи като пролетен сняг. Десетте хиляди войници, които го следваха, обаче не споделяха сега начина му на мислене. Напротив, надяваха се, че същинската отплата тепърва им предстои.

— От този ден нататък страната е под властта на господаря Мицухиде — обявиха пълководците на рода Акечи.

Мицухиде не можеше да сподели тяхната увереност.

Господарят, когото сега приветстваха, беше просто сянка на предишното си аз. Бе се променил по външност, по нрав и дори в умствено отношение.