Ейджи Йошикава - Тайко

Небето се простираше над реката, чак до далечното й устие в Амагасаки, край морето. Докато се вглеждаше натам така напрегнат, сякаш нещо притегли погледа му към водата, Мицухиде си зададе въпроса: „На какво е способен Хидейоши?“ После извика с непривично груб глас:

— Сакудза! Сакудза! Къде е Сакудзаемон?

Извърна се бързо и с широки крачки се върна в стана. Тъмният и буреносен вятър люлееше шатрите като могъща вълна.

— Да, господарю! Тук е Йоджиро! — провикна се един от служителите и се затича да го посрещне.

— Свикайте войниците, Йоджиро. Потегляме веднага.

Докато войската се готвеше за път, Мицухиде прати спешни известия на всички свои военачалници, включително на братовчед си Мицухару в крепостта Сакамото, за да ги осведоми за решението си. Няма да се оттегли и да води отбранителни сражения. Решил е да нападне с всичките си сили Хидейоши.

Беше вторият час на нощта. Не се виждаше нито една звезда. Пръв по склона се спусна един от тежковъоръжените отряди, който щеше да застане на стража покрай брега на Кацура. Обозът, основните части и задните поделения последваха подире му. В мига, когато вече половината от войската бе нагазила в реката, над нея се изсипа бял порой.

С него дойде и вятърът — студеният северозападен вятър. Пехотинците впериха поглед в тъмните води на реката. Някой тихо отбеляза:

— И реката, и вятърът идват откъм Тамба.

През деня сигурно щяха да виждат какво става наоколо. Ойносака не бе далеч — само десет дни по-рано я бяха прекосили и напуснали твърдината на Акечи — крепостта Камеяма. Струваше им се обаче, че всичко това е станало преди цели няколко години.

— Да не се подхлъзнете! Да не ви се намокрят фитилите за стрелба! — викаха началниците на отрядите си.

Течението на реката бе много по-силно от обикновено, навярно заради тежките валежи в планината.

Първо пресякоха копиеносците, като всеки се държеше за копието на мъжа пред себе си; последваха ги стрелците с пушка, които се държаха взаимно за дулата и прикладите. Конниците около Мицухиде препуснаха до отсрещния бряг, оставяйки след себе си диря от мехури и пяна. Някъде пред тях се чуваше тъп шум от накъсана стрелба, а в далечината към небето се вдигаха искри, навярно от опожарени селски къщи. Веднага щом стрелбата спря обаче, огньовете също изчезнаха и всичко потъна в мрака.

Скоро един от стрелците пристигна с известието:

— Нашите отблъснаха една вражеска разузнавателна дружина. При отстъплението подпалиха няколко селски къщи.

Мицухиде не обърна внимание на вестта за станалото и продължи през Куга Навате, покрай крепостта Шорюджи, която бе в ръцете на хората му. Умишлено нареди да се разположат на стан в Онбодзука, на пет-шестстотин разкрача път по на югозапад. Дъждът, тормозил го през последните два-три дни, престана и на небето, което допреди се показваше само в различни оттенъци на мастиленото, сега заблещукаха звезди.

„Врагът също мирува“, помисли си Мицухиде, застанал на Онбодзука и втренчил очи в посока към Ямадзаки. При мисълта, че войската на Хидейоши се намира право срещу него, на разстояние от половин час път, той се изпълваше с напрежение и боязън. Реши да превърне Онбодзука в средищна опора на силите си и като използваше за източник на провизии крепостта Шорюджи, разположи отрядите ветрилообразно по линията от река Йодо на югозапад до река Енмьоджи. Докато всички поделения от предната част се наредят по местата си, вече почти се беше съмнало и очертанията на дългата Йодо почваха да прозират в мрака.

Изведнъж откъм Тенодзан се чу тътнеж от яростна пушечна стрелба. Слънцето още не беше се показало и облаците тъмнееха от гъстата мъгла. Бе тринадесетият ден на шестия месец. В този ранен час по пътя за Ямадзаки не се чуваше цвиленето и на един-единствен кон.

Щом вдигнеха поглед, войниците от стана на Мицухиде в Онбодзука можеха да видят Тенодзан на около половин час път югозападно от себе си. Към лявата му страна прилепваха пътят за Ямадзаки и голямата река — Йодо.

Тенодзан бе стръмен, като на върха си достигаше около петстотин лакътя. Предишния ден, докато основните сили на Хидейоши настъпиха чак до Тонда, неговите пълководци все гледаха право напред и не откъсваха поглед от планината.

— Кой връх е това? — попитаха няколко местния човек, който ги водеше.

— Това в подножието на изток Ямадзаки ли е? — обади се друг.

— Неприятелят е в Шорюджи. Това в каква посока се намира от Тенодзан?