Ейджи Йошикава - Тайко

Положението на върха оставаше неясно, но и тук победата можеше бързо да премине в поражение. В хода на боя виковете на отряда на Мацуда изведнъж промениха звука си и заприличаха на шума, който разплаканото дете издава между две изхлипвания. Започваше да ги обзема отчаяние.

— Какво е станало?

— Защо отстъпваме? Не се давайте!

Тези сърдити викове на някои от хората на Мацуда бяха предизвикани от объркването на другарите им. И те обаче скоро побягнаха към подножието на планината като пометени от лавина. Предводителят Мацуда Тародзаемон бе ударен от куршум и сега неговите оръженосци пред очите на всички го изнасяха от полето на битката.

— Нападайте! Посечете ги!

Голяма част от отряда на Хори се спусна в преследване на врага, но Кютаро се опита да спре хората и с пълен глас се провикна:

— Не ги преследвайте!

В този миг на възбуда обаче беше прекалено трудно да удържи войниците. Както можеше да се очаква, отрядът на Мацуда се понесе надолу по планината като мътен поток. Не получиха подкрепления, а и куршум улучи предводителя им. Нямаха избор, освен да бягат.

По численост отрядът на Хори не можеше и да се мери с този на Акечи. Сега, когато нямаха пред какво да се спрат и им се струваше, че сражението е приключило, те се спуснаха бясно по склона и бяха пометени от един отряд, който връхлетя отгоре им от стръмнината над тях. Точно както се боеше Кютаро, тази част от хората му, която допреди малко преследваше врага надолу, сега се оказа притисната от две страни. Последва страхотен сблъсък.

В същото това време обединените сили на Хори, Накагава, Такаяма и Икеда стигнаха до върха.

— Спечелихме!

— Тенодзан е наш!

Това беше първият победен възглас в тази битка. Хидейоши очакваше при река Йодо идването на Нобутака и затова още не беше пристигнал на полето на боя. Докато силите на Нобутака и на Нива Нагахиде се присъединят към неговите, стана късно следобед, някъде към Часа на овена. Горещото слънце бе изсушило остатъците от сутрешния дъжд и хора и коне биха покрити с пот и прах, от който ярките им доспехи и наметала бяха побелели. Единственият предмет, запазил отчасти яркия си цвят, бе знамето на Хидейоши със златното листо.

Докато на Тенодзан продължаваха да отекват пушечни изстрели, къщите в селото до една изглеждаха празни. Когато обаче частите на Акечи се оттеглиха и улиците бяха залети от новодошлите техни противници, на всеки праг изведнъж изникнаха ведра с вода, купчини от лимони и чайници с ечемичен чай. Сред тълпата селяни се появиха дори и жени, които пожелаваха успех на войниците.

— И там няма останал и едни вражески войник, така ли?

Хидейоши не слезе от седлото, а само впери поглед в знамената на своите воини, които сега се виждаха на близкия връх.

— Нито един — отвърна Хикоемон.

Той бе събрал всички сведения за положението на отделните отряди и сега, след като прецени общото положение, докладваше за него на Хидейоши.

— Отрядът на Мацуда загубил предводителя си в самото начало на нападението. Някои от хората му са побягнали към северното подножие, докато други са се присъединили към онези от своите, които са в подножието на Томоока.

— Чудя се, защо човек като Мицухиде изоставя това възвишение така бързо.

— Сигурно не е мислил, че ще пристигнем толкова скоро. Преценил е грешно времето си.

— А главните му сили?

— Те изглежда са разположени на стан между река Йодо и Шимонуеро. В тила им остава Шорюджи, а зад тях — река Енмьоджи.

Точно тогава откъм Енмьоджи се дочуха викове и пушечни изстрели. Беше Часът на маймуната.

Енмьоджи, западно от село Ямадзаки, бе приток на Йодо. Мястото, където двете се сливаха, беше блатисто и обрасло с камъш и тръстика. Тук често се носеше песента на коприварчета, но този ден не можеше да се чуе и един птичи глас.

Преди обед вражеските войски — лявото крило на тази на Мицухиде и дясното — на Хидейоши — се бяха строили покрай двата отсрещни бряга. От време на време тръстиката прошумоляваше на вятъра. От единия бряг на другия не се виждаха нито хора, нито коне и се подаваха само върховете на прътовете, върху които се вееха знамената. Но на северния бряг петте хиляди души начело със Сайто Тошимицу, Абе Садааки и Акечи Шигетомо вече бяха готови да нападнат. На южния един зад друг бяха подредени осем хиляди и петстотинте бойци на Такаяма Укон, Накагава Себей и Икеда Шоню. Сред горещината и влагата, потта бликаше от порите им, докато изчакваха времето да нанесат удар.