Ейджи Йошикава - Тайко

— Простете, господарю.

— Вземете се в ръце! Нима губите кураж при първия лош признак?

— Не, господарю. Но вече съм уверен, че ще умра.

— Наистина ли?

Изведнъж Мицухиде осъзна, че говори пискливо и снижи глас. После си помисли, че може би сам трябва да се вслуша в укора, който преди малко отправи към Йоджиро. Сега вятърът свистеше много по-самотно, отколкото през деня. Зад полегатия склон се простираха зеленчукови градини и ниви. На изток лежеше Куга Навате, на север — планини, на запад — река Енмьоджи. В мрака на бойното поле личаха единствено бледите и трептящи светлинки на звездите.

Минали бяха само три часа — от този на маймуната до втората половина на онзи на петела. В началото цялото поле бе покрито със знамената на Мицухиде. И къде бяха те сега? Всички прекършени. Слушаше имената на убитите, докато накрая не успя вече да следи броя им.

Всичко трая само три часа. Нямаше съмнение, че преди малко Йоджиро е получил още някоя лоша новина. Липсваше му вече смелост да я предаде на Мицухиде. Смъмрен от господаря си, той повторно слезе по хълма. Огледа се, облегна се отпаднал на ствола на едни от боровете и впери очи в звездите.

Някакъв конник се приближи до Йоджиро и спря пред него.

— Свой или враг?! — извика служителят, като насочи към непознатия копието, на което се бе подпирал досега при ходенето.

— Свой — отвърна ездачът и слезе от седлото.

Още по несигурната походка Йоджиро веднага разбра, че мъжът е тежко ранен. Приближи се до него и му подаде ръка за помощ.

— Гьобу! — възкликна той, като позна другаря си. — Дръж се здраво! Опри се на мене.

— Йоджиро, ти ли си? А къде е господарят Мицухиде?

— На върха на хълма.

— Още ли е там? Сега това място е опасно за него. Трябва веднага да се махне оттук.

Гьобу се приближи до Мицухиде и се просна по очи пред него.

— Цялата ни войска е разгромена. Мъртвите лежат на купища един върху друг; толкова много срещнаха славно смъртта през време на битката, че не мога да изредя имената им.

Щом вдигна поглед, видя само пребледнялото лице на Мицухиде, което сякаш плуваше под тъмните очертания на боровете. Господарят не каза нищо, сякаш въобще не е чул какво му говорят.

— По едно време — продължи Гьобу — си пробихме път близо до центъра на Хидейоши, но щом се стъмни, нямахме вече път за отстъпление и не можехме да намерим господаря Денго. Отрядът на генерал Сандзаемон бе обкръжен от врага и тогава последва страшно яростен сблъсък. Успя да се измъкне само с двеста души. Думите му бяха: „Вървете незабавно в Онбодзука и кажете на Негово Височество да се оттегли възможно най-бързо в крепостта Шорюджи и там или да се приготви за отбрана, или през нощта да отстъпи към Оми. Дотогава аз ще охранявам тила му. След като получим потвърждение, че е тръгнал, ще нападнем стана на Хидейоши и ще се бием там до смърт.“

Мицухиде още мълчеше. След като свърши с разказа си, Гьобу се строполи на земята и издъхна.

Господарят се втренчи в него от мястото си и после впери празен поглед към Йоджиро.

— Дълбоки ли бяха раните на Гьобу? — попита той.

— Да, господарю — отвърна Йоджиро просълзен.

— Изглежда мъртъв.

— Да, господарю.

— Йоджиро — обърна се внезапно Мицухиде с напълно променен глас, — какво ви съобщи предишния вестоносец?

— Няма да скрия нищо от вас, господарю. Отрядите на Цуцуи Джункей се появили на бойното поле и нападнали нашето ляво крило. Сайто Тошимицу и всичките му войни нямали сила да ги задържат и били напълно разбити.

— Какво? Това ли беше?

— Знаех, че ако ви кажа това сега, ще ви е трудно да го приемете. Наистина се надявах да го узнаете, когато мъката ви се е поуталожила.

— Такъв е светът на хората — рече мрачно Мицухиде.

После добави:

— Но нищо няма сега значение.

Засмя се. Или поне това, което се чу, наподобяваше смях. После рязко махна към задната част на стана и нетърпеливо поиска да доведат коня му.

Беше пратил повечето си отряди в боя, но в лагера при старшите му служители сигурно имаше най-малко още две хиляди души. Готвеше се да поведе тези хора да се присъединят към остатъците от поделението на Сандзаемон и да влязат за последно в бой с врага. Възседна коня си и даде заповед за нападение с глас, който отекна по цяла Онбодзука. После, без да чака войниците да се съберат, обърна животното и препусна надолу по хълма, придружен от неколцина конни самураи.

Някой изведнъж изскочи от стана, завтече се надолу по стръмното и застана с широко разперени ръце, за да препречи пътя му.