Ейджи Йошикава - Тайко

Канбей не можеше да гледа това безучастно. Накрая, с бастун в ръката, започна сам да посещава мястото на работата. Застанал на един насип прясна пръст край най-сетне завършената част на дигата, той с пламнал поглед следеше хилядите работещи долу. Когато забележеше у някого и най-малката проява на леност, се спускаше към него с бързина, каквато човек надали би очаквал от сакат и го биеше с тоягата си.

— Работи! Защо мързелуваш?

Работниците се разтреперваха и разбързваха, но само докато Канбей ги гледаше.

— Куцият дявол ни наблюдава!

Накрая Канбей съобщи на Хидейоши:

— Няма да е възможно да свършим навреме. За всеки случай, ако подкрепленията от Мори пристигнат, докато още не сме и преполовили строежа, бих искал да ви помоля предварително да обмислите някакъв резервен план за действие. Бог ми е свидетел, да накараш тези хора да работят е по-трудно, отколкото да заповядаш на войници да настъпят срещу врага.

Хидейоши, необичайно притеснен, мълчаливо пресмяташе нещо на пръстите си. Ежечасно го осведомяваха за настъплението на голямата войска на Мори и всяка вест за него бе като нов облак, който надвисва над планината преди вечерна буря.

— Не се отчайвайте, Канбей. Имаме още седем дни.

— Строежът е завършен едва на една трета. Как ще издигнем бента за толкова малко време?

— Може да успеем.

За първи път Хидейоши влизаше така в спор с Канбей.

— Можем да го свършим — продължи той. — Но не и ако нашите три хиляди работници работят само колкото за три хиляди души. Ако един от тях обаче работи като трима или дори петима, ще е все едно, че имаме десет хиляди. А ако самураите, които ги надзирават, постъпят по същия начин, един човек ще работи с духа на десет и би трябвало да успеем да постигнем всичко, каквото пожелаем. Ще отида сам на мястото на строежа, Канбей.

На следващата сутрин един облечен в жълто вестоносец обиколи тичешком строежа и заповяда на работниците да спрат работа, за да се наредят около едно издигнато на дигата знаме.

Всички, хората от нощната смяна, които тъкмо се разотиваха по домовете си и тези, които току-що идваха, последваха своите началници. Когато трите хиляди се събраха на едно място, бе трудно да се различи цвета на пръстта от този на лицата им.

С известно опасение вълната от почернели работници пристъпи напред. Не бяха обаче загубили лъжливата си храброст и продължаваха да се шегуват и закачат. Изведнъж Хидейоши се приближи до столчето, поставено пред знамето и всички се умълчаха. Оръженосците и служителите му стояха тържествено изправени малко по-назад, от лявата и от дясната страна. „Дявола“ Курода Канбей, ежедневен прицел на тяхната злоба, бе застанал встрани, подпрян на бастуна си. Той се обърна към тях от върха на дигата.

— Днес господарят Хидейоши пожела да узнае какво мислите. Както всички знаете, определеното за издигане на бента време наполовина изтече, а строежът напредва бавно. Според господаря една от причините за това е, че не сте положили същинско старание в работата. Нареди да се съберете тук, за да може открито да му кажете от какво сте недоволни или какво ви пречи и какво е онова, което искате.

За миг Канбей спря да говори и огледа работниците. Тук-там хората шепнеха нещо помежду си.

— Груповите началници трябва добре да разбират своите подчинени. Не пропускайте тази възможност да кажете на Негово Височество какво точно желаете. Нека пет-шест от мъжете да дойдат като представители на останалите и гласно да изкажат недоволствата и исканията си. Ако са оправдани, желанията им ще бъдат изпълнени.

При тези думи напред излезе гол до кръста висок мъж с непокорен израз на лицето. С вид, сякаш се опитва да спечели подкрепата на насъбраното множество, той се изкачи до върха на дигата. Като видяха това, още трима-четирима работници се закатериха след него.

— Само тези хора ли ще ви представляват? — попита Канбей.

Щом приближиха до походното столче на Хидейоши, всички коленичиха на земята.

— Няма нужда да коленичите — каза им Канбей. — Днес Негово Височество открито ви кани да изкажете недоволството си. Дошли сте тук пред него като представители на всички, които работят на строежа, така че говорете свободно това, което мислите. От вас зависи дали работата ще бъде свършена навреме. Искаме да ни кажете причините за недоволството, което досега сте таили в себе си. Да започнем с дошлия пръв, човека отдясно. Хайде.

Тонът на Канбей звучеше примирително. Щом повторно ги подкани да говорят, един от петимата мъже най-сетне се обади.