Ейджи Йошикава - Тайко

— Превземането на Такамацу не засяга единствено самата нея — вметна Хидейоши. — Ако тя падне, крепостта Йошида скоро също ще е в наши ръце. Ако обаче не успеем тук, това поражение ще ни струва петгодишни усилия. Нужен ми е план, Канбей. Помолил съм хората в съседната стая да излязат, така че може да говорите без опасения. Искам да зная какво мислите.

— Неучтиво е да говоря така, но подозирам, че и вие имате свой план, господарю.

— Не отричам.

— И мога ли първо да попитам какъв е вашият?

— Нека и двамата напишем какво сме намислили — предложи Хидейоши и извади хартия, четки и мастило.

След като свършиха с писането, мъжете размениха листовете си. Хидейоши бе написал една дума: „вода“, а Канбей — две: „водно нападение“.

Двамата се засмяха високо, смачкаха хартиите и ги мушнаха в ръкавите си.

— Явно човешката изобретателност има граници — заключи Хидейоши.

— Така е, наистина — съгласи се с него Канбей. — Крепостта Такамацу е в равнина и е изцяло обградена от планини. При това през долината текат Ашимори и още седем други реки. Сигурно няма да е трудно да отклоним водата от тях и да наводним мястото около крепостта. Планът е дързък и повечето военачалници не биха се и сетили за него. Не мога да не се възхитя на това колко бързо сте схванали положението, господарю. Защо обаче се колебаете да пристъпите към действие?

— Е, от стари времена има много примери за успешно превземане на крепости с огън, но с вода — почти не.

— Мисля, че съм срещал такова нещо да се споменава във военните летописи на късната династия Хан и от времето на Трите царства. В един от тях прочетох нещо и за нашата страна при управлението на император Тенчи. Щом китайците нахлули тук, нашите войници издигнали бентове, за да задържат водата. И при нападението на противника японските войници се готвели да сринат бентовете и да оставят водата да го помете.

— Да, обаче не станало нужда да привеждат в действие плана си, тъй като китайците отстъпили. Ако извършим това, което сме намислили, ще направим нещо невиждано никога по-рано. Ще трябва значи да наредя на няколко от служителите, които имат нужните познания, да определят какво ще ни е необходимо като хора, разходи и време.

Хидейоши искаше не само груба преценка, а точни цифри и безупречен план за работа.

— Съвършено прав сте. Един от моите подчинени е много добре подготвен в тази област и ако още сега му наредите да дойде тук, мисля, че веднага ще може да ви даде ясен отговор. Всъщност, аз вече съм се съветвал с него по въпроса и това което съм намислил, се основава на неговите собствени предложения.

— Кой е това? — попита Хидейоши.

— Йошида Рокуро — отвърна Канбей.

— Е, повикайте го веднага.

После Хидейоши добави:

— И аз имам под ръка някой, който добре познава строителните и поземлените работи. Какво ще кажете също да го поканим тук и да ги оставим да поговорят с Рокуро?

— Ще бъде добре. Кой е това?

— Не е от моите служители. Самурай от Бичу е. Казва се Сембара Кюемон. Сега той е в лагера и съм го остави да работи върху карти на околността.

Хидейоши плесна с ръце за да повика един от оръженосците. Всичките му лични прислужници и оръженосци обаче се бяха отдръпнали на известно разстояние и не можаха да чуят плясъка. Трополенето на дъжда още повече им пречеше. Хидейоши сам стана, премина в съседната стая и извика с глас, който по би подхождал за бойно поле:

— Хей! Никой ли няма тук?

След като бе решено да се предприеме водно нападение, главният лагер на връх Рюо се оказа неудобен за целта. На седмия ден от петия месец Хидейоши се пренесе на връх Ишии. Избраха го, защото оттам добре се виждаше крепостта Такамацу.

— Да започнем с измерванията — заяви той на следващия ден.

Придружен от шестима военачалници, тръгна да язди западно от Такамацу, към Мондзен, на брега на река Ашимори. През цялото време не изпускаше от око крепостта от дясната си страна. По някое време избърса потта от челото си и повика Кюемон.

— Какво е разстоянието от върха на Ишии до Мондзен? — попита.

— По-малко от една левга, господарю.

— Подайте ми картата си.

Хидейоши пое листа от Кюемон и сравни замисления за строеж бент с очертанията на местността. От трите страни имаше планини, които по естествен начин образуваха нещо подобно на залив. На запад той се простираше от Киби до планинската околност в горното течение на Ашимори; на север — от връх Рюо до планините по границата с Окаяма; на изток — до подножието на връх Ишии и Кавадзугахана. Крепостта Такамацу бе разположена в самата среда на откритата равнина.