Ейджи Йошикава - Тайко

— В битката тази сутрин — започна Канбей, — войниците на господаря Укита дадоха над петстотин жертви, докато врагът загуби не повече от стотина души. Убихме осемдесет, а двадесет взехме в плен, но само понеже са тежко ранени.

— Така и трябваше да се очаква — отвърна Хидейоши. — Тази крепост няма да падне без кръвопролитие. Изглежда обаче, че Укита са се били добре.

Това наистина бе проверка за верността на съюзническите отряди.

С идването на петия месец времето стана слънчево и сухо. За пет нощи Укита, които бяха понесли тежки загуби в началото на сраженията, успяха да изкопаят под прикритието на тъмнината ров пред крепостната стена. Свършили с това, те подеха пристъп срещу Такамацу.

Щом видяха, че Укита са стигнали досами портите и външните стени, защитниците започнаха да ги обсипват с хули. Човек лесно можеше да си представи техния яд на тези хора, които някога им бяха съюзници, а сега се биеха в предните редици на Хидейоши. Веднага щом намериха сгоден случай, изненадващо отвориха главната порта и се втурнаха навън.

— Да изтребим тези гниди! — завикаха те.

— Да ги избием до крак!

Самурай със самурая и войник с войника се вкопчиха в мъртвешка схватка. Биеха се с рядко срещана дори на бойното поле ярост. Ръцете вдигаха във въздуха отрязаните неприятелски глави.

— Отстъпете! Отстъпете! — извика изведнъж сред облаците от прах и пушек предводителят на Укита.

Защитниците впериха яростни погледи в оттеглящите се техни неприятели. Преливаха от желание да ги стъпчат под нозете си. Впуснаха се след тях с викове: „Да ги изтребим!“ и „Да им отнемем знамето!“

Началникът на предните отряди на крепостта твърде късно забеляза от седлото си рова отпред. Видял клопката, той се опита да спре своите хора, но те продължиха направо, в неведение за опасността. От окопа в миг излезе облак гъст пушечен дим. Нападателите спряха покосени.

— Това е капан! Не влизайте в него! Залегнете! Залегнете! — завика военачалникът. — Оставете ги да стрелят! Изчакайте да почнат да презареждат и ги нападнете тогава!

Неколцина мъже се втурнаха напред със страховити бойни викове и пожертваха своя живот, за да привлекат върху себе си вражеския огън. Паднаха под дъжд от куршуми. Като прецениха времето до следващия залп, техни другари се затичаха към рова и се метнаха вътре. Пръски кръв покриха земята.

Същата нощ започна да вали. Знамената и военните шатри на връх Рюо подгизнаха от вода. Хидейоши се подслони в една хижа и се загледа в тъжните облаци на дъждовния сезон. Нямаше много ведър вид.

Огледа се и извика на един от служителите си:

— Тораносуке, това шум от дъжда ли е или някой идва насам? Иди да провериш.

Тораносуке излезе, но бързо се върна и доложи:

— Господарят Канбей току-що се връща от полето на битката. На път насам един от мъжете, които държали носилката му, се подхлъзнал по стръмното и господарят паднал и се е ударил доста тежко. Все пак се смееше, сякаш не е станало нищо.

Защо Канбей излиза на бойното поле в този дъжд? Както винаги, неговият несломим боен дух силно впечатли Хидейоши.

Тораносуке се оттегли в съседната стая и сложи дърва в огнището. С началото на дъждовете комарите бяха започнали да се люпят и тази вечер бяха особено досадни. Огънят нагорещи и без това натежалия въздух, но поне прогони с дима си насекомите.

— Много пуши тук — каза Канбей и се закашля.

Мина с куцукане покрай оръженосците и без предупреждение влезе в стаята на господаря си.

Скоро и двамата разговаряха оживено. Почти сякаш се надпреварваха кой пръв да вземе думата.

— Мисля, че ще е трудно — завърши накрая Хидейоши.

Двамата млъкнаха за малко и се заслушаха в еднообразния шум на ранния летен дъжд, който се стичаше от улука на издигнатата набързо хижа.

— Въпрос само на време е — поде отново разговора Канбей. — Никак не е сигурно какво ще спечелим от един втори пристъп. От друга страна, бихме могли да се примирим с дълга обсада и да не предприемаме нищо, но и това крие своите опасности. Четиридесетте хиляди войници, пратени от Мори, може да пристигнат и да ни ударят в гръб. Тогава ще сме притиснати между тях и хората в крепостта.

— Ето защо съм така потиснат, откакто започнаха дъждовете. Нямате ли някакво хрумване, Канбей?

— Последните два дни обикалях предните редици и внимателно огледах разположението на вражеската крепост и местността наоколо. Засега имам само един план, на който бихме могли да заложим.