Ейджи Йошикава - Тайко

— Аз съм Шимидзу Мунехару. Разбрах, че сте пратеници на господаря Хидейоши. Добре дошли.

Изглеждаше на около петдесет, непосредствен в държанието си и просто облечен. Не бе обграден от служители, а зад гърба му бе коленичил само един единадесет-дванадесет годишен оръженосец. Мъжът бе дотам лишен от външна показност, че ако не бяха този оръженосец и сабята на кръста му, би приличал на селски старейшина. Канбей се показа извънредно любезен към този непридирчив военачалник.

— Удоволствие е да се срещна с вас. Името ми е Курода Канбей.

Докато двамата се представяха, Мунехару благосклонно се поклони. Пратениците вече тържествуваха при мисълта, че без труд ще го привлекат на своя страна.

— Моля ви, Хикоемон — продължи Канбей, — ще кажете ли накратко на генерал Мунехару какво съдържа посланието на Негово Височество?

Макар на по-старшия от двамата повече щеше да подобава да заговори пръв, Канбей помисли, че по-възрастният и приветлив Хикоемон по-убедително ще представи добрите страни на предложението.

— Позволете да изясня целта на идването ни тук, генерале. Господарят Хидейоши ни нареди да говорим с вас открито и аз не мога сега да постъпя иначе. Ако това въобще е възможно, нашият господар би искал да избегне една безцелна битка. Мисля, че съвсем добре разбирате накъде отиват нещата на запад. Ако става дума за число, лесно можем да вдигнем на крак сто и петдесет хиляди души, докато Мори разполагат само с четиридесет и пет, най-много — с петдесет хиляди. Освен това, техните съюзници — Уесуги от Ечиго, Такеда от Кай, монасите-воини на върховете Хиеи и Хонганджи и шогунът — до един паднаха. Какво днес би могло да даде на Мори оправдание, ако решат да се сражават и да превърнат запада в пепелище?

— От друга страна — продължи Хикоемон, — господарят Нобунага си спечели благоразположението на Императора и уважението и обичта на хората. Народът най-сетне излиза от мрака на междуособните борби и посреща едно ново утро. Господарят Хидейоши скърби при мисълта, че вие и многото храбри мъже, които ви служат, може да загинете. Той се пита дали няма някакъв начин да се избегне такава жертва и за последен път ви моли да премислите решението си.

Канбей взе в ръка писменото обещание на Нобунага и посланието на Хидейоши и на свой ред заговори:

— Няма да ви изтъквам добрите или лошите страни на предложението. Наместо това бих искал да ви покажа нещо, което свидетелства за намеренията и на господаря Хидейоши, и на господаря Нобунага. Те и двамата умеят да ценят добрите воини. И ето това тук е писмено обещание, с което ви се дават във владение областите Бичу и Бинго.

Мунехару почтително се наклони към документа, но не го пое в ръка. После се обърна към Канбей:

— Думите ви наистина са прекалено силни, а това писмо ми обещава незаслужена отплата. Нямам представа какво да кажа или какво би подобавало да сторя в такъв един случай. Приходът, който получавам от рода Мори, не надхвърля седем хиляди крини ориз, а аз самият със сигурност не съм нещо повече от вече застаряващ селски самурай.

Мунехару не спомена нищо за това, дали е съгласен. Последва мълчание. Двамата пратеници седяха напрегнати на местата си. Каквото и да му кажеха, той все повтаряше, с искрено чувство и дълбоко уважение:

— Не съм заслужил това.

Срещу този мъж изглежда нямаше да помогнат нито опитът на Хикоемон, нито дарбата на Канбей. И двамата обаче бяха решени да пробият стената, която се бе изправила насреща им и направиха едно последно усилие.

— Вече казахме наистина всичко, което имахме за казване — започна отново Канбей, — но ако вие самият имате някакви определи желания или условия, които бихте искали да поставите, с радост ще ги изслушаме и предадем на Техни Височества. Моля ви да говорите откровено.

— Искате от мен откровеност ли? — попита Мунехару, почти сякаш говореше сам на себе си.

После вдигна поглед към двамата мъже.

— Е, чудя се дали ще ме изслушате. Надеждата ми е сега, в края на живота си, да не се отклоня от праведния път. Това е моето ръководно начало. По отношение на своята вярност към Императора родът Мори не е нито по-добър, нито по-лош от вашия господар. Аз, при все че съм тъй недостоен, съм служител на този род и макар да не съм се проявил в този живот с някакви особени заслуги, съм получавал издръжка от тях. Всичките ми сродници също са се радвали на такава щедрост, а сега, в тези преломни времена, на мен е било наредено да охранявам границата. Дори и да си бях поставил за цел някаква незначителна печалба, с какво лице да погледна след това света? Най-малкото, семейството и служителите ми биха ме сметнали за пълен лицемер, а самият аз бих нарушил по този начин всичко, на което съм се опитвал да ги науча — той се засмя. — Ето защо, макар да оценявам доброжелателността, която проявихте към мен, ще ви помоля да поискате от господаря Хидейоши да забрави за всичко това.