Ейджи Йошикава - Тайко

— Трябва да се приготвите бързо, господарю — обърна се Тошимицу към Мицухиде.

— Снощи спах чудесно, Тошимицу!

— Радвам се да чуя това.

— Когато Юшо си тръгне, предайте му моите най-добри пожелания и малко пари за из път.

— Но, знаете ли, когато днес сутринта станах и надникнах в постелята му, него вече го нямаше. Събудил се е заедно с войниците и е излязъл, преди да се е показало слънцето.

„Живот като неговия е за завиждане“, помисли си Мицухиде и погледна към утринното небе.

Сайто Тошимицу разви някакъв свитък.

— Оставил е това. Помислих, че може да е нещо забравено, но когато го разгледах отблизо, забелязах, че мастилото още не е изсъхнало. Тогава се сетих, че го бяхте помолили да ви направи скицник. Сигурно е останал да работи над него до сутринта.

— Какво? Значи не е спал ли?

Мицухиде хвърли поглед върху свитъка. Под утринното слънце хартията изглеждаше особено бяла. На нея имаше току-що изрисувано стръкче божур. Един надпис в ъгъла гласеше: „Покоят, той е най-възвишен.“

„Покоят, той е най-възвишен“, повтори си мълчаливо Мицухиде, като разви свитъка по-надолу и стигна до рисунка на голяма ряпа. До нея бе написано: „Да приемеш гост е благородно.“

Ряпата бе изрисувана с черно мастило, без никакво видимо усилие на четката. Ако се вгледаш отблизо в нея, можеше да доловиш уханието на пръст. От корена се подаваше едно-единствено листо, което сякаш преливаше от живот. С чудна непосредственост и безгрижие, дивата природа сякаш се присмиваше над благоразумието на Мицухиде.

Той продължи да развива свитъка, но на него нямаше нищо друго. По-голямата му част бе само празна хартия.

— Изглежда му е трябвала цяла нощ, за да направи тези две рисунки.

Тошимицу също бе впечатлен от свитъка и се наведе, да му се възхити заедно с Мицухиде. Неговият господар обаче не искаше да се взира повече него и помоли Тошимицу да го навие отново.

В този миг далеч в небето се чу звука на надута раковина. Беше знак от храма Ходжо, който призоваваше отрядите в целия град да се приготвят за път. На полето на някоя кървава битка тази раковина бе неописуемо страшна със своето печално бучене. Но в утрин като тази звукът й изглеждаше нежен и почти успокояващ.

Не след дълго Мицухиде бе на коня си. Също като планините на Кай тази сутрин, челото му бе безоблачно и върху него не падаше дори следа от сянка.

Шимидзу Мунехару, началник на крепостта Такамацу

Акечи Мицухару, братовчед на Мицухиде

Акечи Мицутада, братовчед на Мицухиде

Фуджита Денго, старши служител на рода Акечи

Амано Генемон, старши служител на рода Акечи

Йомода Масатака, старши служител на рода Акечи

Манасе, лекар от Киото

Шоха и Шошицу, поети

Ода Нобутада, най-големият син на Нобунага

Сотан и Сошицу, търговци от Кюшу

Мураи Нагато, управител на Киото

Такамацу, крепостта на Шимидзу Мунехару

Сакамото, крепостта на Акечи Мицухару

Тамба, областта на рода Акечи

Камеяма, крепостта на Акечи Мицухиде

Храмът Ноно, временно седалище на Нобунага в Киото

Храмът Мьокаку, временно седалище на Нобутада в Киото

Двама самураи излязоха в галоп през страничните порти на Окаяма. Конете им вдигнаха облаци от прах и се понесоха към крепостта. Никой не обърна особено внимание на ездачите. Щом стигнаха до вратите, обявиха че носят спешно известие от господаря Нобунага в Кай.

Когато един служител влезе за да извести за идването на пратениците, Хидейоши беше във вътрешното укрепление.

— Оставете ги да изчакат в Залата на чаплите — нареди той.

Тази зала се пазеше за разговори от най-поверително естество. Почти веднага след влизането на двамата конници Хидейоши дойде да седне при тях. Единият от мъжете извади от пазвата на кимоното си писмо и почтително го положи пред Хидейоши. Беше увито с два или три листа навосъчена хартия. Хидейоши махна външната обвивка и разряза плика.

— А, отдавна не бях виждал почерка на Негово Височество — каза той.

Преди да разгъне писмото, го вдигна с благоговение към челото си — в крайна сметка то бе написано собственоръчно от неговия господар.

Щом свърши с четенето, пъхна листа в кимоното си и попита:

— Много ли са бляскави победите на нашите отряди в Кай?

— Войската на Негово Височество беше несъкрушима. Когато напускахме областта, господарят Нобунага вече бе стигнал до Сува.