Ейджи Йошикава - Тайко

Канбей поклати глава в израз на дълбоко съжаление и заговори бързо и отчетливо:

— Няма да съумея да ви разубедя. Трябва да вървим, Хикоемон.

Хикоемон бе опечален от неуспеха, но така или иначе се бе страхувал от това от самото начало. И двамата бяха предвиждали, че Мунехару няма да се остави да го подкупят.

— Пътуването нощем ще е опасно. Защо не останете да преспите в крепостта и да тръгнете утре рано сутрин? — настоя Мунехару.

Това не бе просто проява на любезност от негова страна — пратениците разбираха, че е искрено загрижен. Беше техен враг, но и достоен мъж.

— Не, господарят Хидейоши ще чака с нетърпение вашия отговор — каза Хикоемон.

Пратениците помолиха само за факли и после тръгнаха да се връщат. Загрижен да не би да се случи нещо, Мунехару прати трима от служителите си да ги изпроводят чак до граничната черта.

По целия път до крепостта Такамацу и след това обратно Канбей и Хикоемон яздиха, без да спират за почивка или сън. Веднага щом пристигнаха в Окаяма, те отидоха право при Хидейоши. Отчетът им бе къс и ясен:

— Генерал Мунехару отказва да се предаде. Решението му е твърдо и няма полза да опитваме отново да го склоним.

Хидейоши не изглеждаше изненадан. Каза на двамата да се върнат при него, след като са си починали. По-късно същия ден повика пратениците и няколко от своите пълководци на съвещание.

Пред една карта на областта Канбей обясни как са разположени седемте крепости от отбранителната линия. Хидейоши вдигна поглед от картата и се протегна, сякаш вече е уморен. Преди бе получил вест за победата на Нобунага в Кай. Като сравняваше лекотата на успехите на своя господар със своите собствени затруднения, той все пак се надяваше изгледите отсега нататък да се подобрят. Веднага прати до Нобунага писмо с поздравления, в което разказваше също как върви войната при него и го осведомяваше, че се е отказал от мисълта да убеди Шимидзу Мунехару да се предаде.

Към средата на третия месец двадесетте хиляди войници, разположени наблизо в Химеджи, влязоха в Окаяма. Родът Укита прати още десет хиляди души. Така, с обща сила от тридесет хиляди, Хидейоши започна бавно настъпление в Бичу. Изминал само една левга, той спря и зачака сведения от разузнавачите, а след още две левги отново предприе оглед на местността. Вестта за бляскавите победи в Кай бе стигнала до всеки от войниците и мнозина намираха тази предпазливост за ненужна. Някои прибързано заявиха, че крепостта Такамацу и останалите по-малки укрепления могат да бъдат превзети с един удар.

Когато обаче разбраха как всъщност стоят нещата на бойното поле и как е разположен противникът, трябваше да признаят, че ще е трудно да се спечели бързо битката.

Хидейоши разпъна своя първи стан на връх Рюо, издигнато плато доста на север от крепостта Такамацу. Оттам ясно се виждаше самата крепост. Хидейоши можеше да обхване с един поглед местността и да проследи връзката между главното и обкръжаващите го по-малки укрепления. Можеше също да наблюдава придвижването на части от седалището на рода Мори и да се подготви в случай, че бъдат пратени подкрепления.

Хидейоши започна настъплението, като една по една превзе всичките малки крепости наоколо, докато остана само Такамацу. Загрижен от този лош обрат, Мунехару прати няколко известия до своите повелители Мори. Молеше ги за подкрепа. Пратениците потегляха един след друг с все по-отчаяни молби, но условията не позволяваха на Мори да действат. Отне им няколко седмици, докато съберат войска от четиридесет хиляди и настъпят към Такамацу. Единственото, което можеха да направят преди това, бе да окуражават Мунехару да не се предава и да го уверяват, че помощта вече е на път. После всички връзки на крепостта с околния свят бяха вече прекъснати.

На двадесет и седмия ден от четвъртия месец Хидейоши обсади Такамацу. Петнадесетте хиляди мъже в стана на връх Рюо обаче не се и помръднаха. Освен тях, пет хиляди бяха пратени по възвишенията при Хираяма, а десетте хиляди на рода Укита — на връх Хачиман.

Пълководците на Хидейоши застанаха зад отрядите на Укита. Цялото разположение приличаше на подредба на пуловете в началото на игра го. Наличието на собствени хора в тила на Укита, доскорошни съюзници на Мори, бе просто въпрос на предпазливост.

С първия ден на обсадата започнаха сблъсъци между челните отряди на двете войски. Курода Канбей, тъкмо върнал се от оглед на предните линии, отиде да се срещне с Хидейоши и му описа кървавото сражение преди пладне.