Ейджи Йошикава - Тайко

И той умишлено подхвана нова тема, като полагаше всички усилия да забавлява посетителя. По това време Юшо се бе заселил в Киото, но родното му място бе Оми в областта на Мицухиде. Освен това художникът беше получавал издръжка като войн на рода Сайто от Мино. По същото това време, дълго преди да постъпи на служба при рода Акечи, на рода Сайто служеше и Тошимицу.

Живял първо като ронин, Юшо стана живописец. Самият той сочеше като причина за тази промяна в попрището си падането на Гифу. Тошимицу пък бе изменил на предишната си вярност към Сайто. Някога несъгласието помежду им излизаше наяве дори пред Нобунага и спореха помежду си, почти сякаш разчитаха той да отсъди коя от двете страни е права. Сега обаче тези кавги, които привличаха преди такова внимание, бяха забравени и всички на които бяха познати чисто белите му коси, го смятаха за незаменим служител на рода Акечи. Нравът и положението му вдъхваха всеобщо уважение.

В храма Ходжо, където бе отседнал Нобунага, нямаше достатъчно място и някои от пълководците бяха настанени в различни частни домове в Сува.

Акечи се бяха разположили в старите постройки на някакъв търговец на фасулено пюре. Тук войниците и началниците им си отпочиваха след многото дни на усилени сражения.

Един младеж, изглежда — синът на стопанина на къщата, се приближи и се обърна към Тошимицу:

— Няма ли да дойдете да се изкъпете, ваша чест? Всички самураи и дори пешаците вече са привършили с вечерята си.

— Не, ще почакам, докато си дойде Негово Височество.

— Той вече доста се забави тази вечер.

— Днес при господаря Нобунага има пиршество в чест на победата. Моят господар много рядко вкусва саке, но сега, изглежда, след всичките наздравици може да се е понапил.

— Мога ли да ви поднеса вечерята?

— Не, не. Ще почакам, докато видя, че се е прибрал. Съжалявам обаче, че така задържам госта ни. Защо не го заведете до банята?

— Да не би това да е пътуващият художник, който е тук от следобед?

— Точно така. Човекът, който се е свил самичък там в градината и гледа божурите. Изглежда малко отегчен. Защо не го повикате тук?

Младежът се оттегли и мина зад къщата. Пред тъмночервените, ярко разцъфнали божури, седеше Юшо. Бе прихванал коленете си с ръце и се взираше напред с празен поглед. След малко, когато Тошимицу влезе през портата, Юшо и младежът вече си бяха тръгнали.

Тошимицу се разтревожи. Макар да знаеше, че пиршества като това продължават до късно през нощта, сега му се стори, че Мицухиде се бави необичайно дълго. Пътеката минаваше през покритата със слама стара порта и стигаше до пътя покрай езерото. Последните отблясъци на слънцето се отразяваха на запад във водите на езерото Сува. Тошимицу впери за малко поглед в пътя. Най-сетне различи своя господар, който идваше към него. Конете, копиеносците и прислугата вкупом го следваха. Загриженото изражение по лицето на Тошимицу обаче не намаля с приближаването им. Нещо не беше както трябва. Нищо във вида на Мицухиде не подсказваше, че се връща от тържествено угощение. Вместо да се прибира у дома весел и да се поклаща тържествено на коня си, пийнал си заедно със служителите от днешната дажба саке, господарят вървеше пеш. Видът му бе посърнал.

Един от прислужниците водеше коня му за поводите. Животното се движеше с вяла походка, а служителите вървяха отзад по точно същия начин.

— Дойдох да ви посрещна. Трябва да сте уморен.

Мицухиде сякаш се изненада, щом Тошимицу се поклони пред него.

— Тошимицу? Много нелюбезно от моя страна. Вие сте имали добрината да се тревожите заради закъснението ми тази вечер. Простете. Днес пийнах малко повече, така че умишлено тръгнах покрай езерото пеша, за да мога да поизтрезнея. Не се безпокойте, че съм толкова блед. Сега се чувствам много по-добре.

Тошимицу разбра, че някаква неприятност се е случила на господаря му. От дълги години придружаваше Мицухиде навсякъде и такова нещо не можеше да убегне от погледа му. Не посмя обаче да попита какво е станало. Старият служител просто побърза да се погрижи за удобството на своя господар, с надеждата да го ободри.

— Ще желаете ли чаша чай? И после да ви приготвят банята?

Самото споменаване на Тошимицувото име бе достатъчно да предизвика страх у врага на бойното поле, но сега, докато помагаше на Мицухиде да си свали дрехите, този можеше да види в негово лице само един загрижен близък човек.

— Баня ли? Добре. По време като това една баня може да е много освежителна.