Ейджи Йошикава - Тайко

Докато работата по бента напредваше, други се готвеха да отбият от коритата им седемте реки, които течаха около крепостта Такамацу. Там бяха впрегнати на работа почти двадесет хиляди души. Да се препречат и отклонят водите на Ашимори и Наруя се смяташе за най-трудната част от целия замисъл.

Чиновникът, поставен да отговаря за тази работа, често се оплакваше на Хидейоши:

— Всеки ден водата се покачва заради големите дъждове в планината. Просто не можем да намерим начин да я заприщим.

Предния ден Канбей бе отишъл заедно с Рокуро да огледат мястото. Той бързо схвана колко е трудно положението.

— Течението е толкова силно, че дори когато блъскахме вътре такива камъни, че за да ги отместим, трябваха двайсет-трийсет души, то веднага ги отнасяше.

Щом дори Канбей можеше да се връща само с оправдания, Хидейоши реши сам да отиде на реката, за да види с очите си как стоят работите. Щом обаче застана там и разбра докъде стига силата на стремителния бързей, сам се почувства безпомощен.

Рокуро се приближи към него, за да предложи едно свое хрумване:

— Ако нагоре към изворите насечем дървета и така както са, заедно с клоните, ги пуснем във водата, това може да забави малко течението.

Хрумването му бе изпълнено — в продължение на половин ден повече от хиляда работници изсичаха дърветата и ги хвърляха цели в реката. И това обаче не успя да укроти бързеите.

Следващото предложение на Рокуро бе да потопят на мястото, където искаха да издигнат бент, тридесет големи лодки, пълни с едри камъни.

Оказа се обаче невъзможно да прекарат съдовете срещу течението. Тогава наредиха по брега дъски, заляха ги с масло и с големи усилия издърпаха лодките на брега, за да ги потопят при устието на реката.

Междувременно голямата дига, която се простираше на цяла левга, беше завършена и побеснелите води на Ашимори се превърнаха в пяна и пръски, за да се насочат към равнината около крепостта Такамацу.

Горе-долу по същото време натам бяха подкарани и останалите шест реки. Само Наруя се бе оказала прекалено трудна за обуздаване.

От седмия ден на петия месец, когато започна работата, бяха минали две седмици. Сега всичко бе готово.

На двадесет и първия ден от петия месец четиридесетте хиляди войници на рода Мори, начело с Кикава и Кобаякава, стигнаха до границата. Един ден преди това околността на Такамацу се превърна в мътно езеро.

На сутринта на двадесет и първи Хидейоши застана заедно с военачалниците си пред своята шатра на връх Ишии и огледа свършеното.

У едни гледката предизвикваше възхита, у други — съжаление. Придошлите води, към които се бе прибавил и снощният валеж, бяха откъснали крепостта Такамацу в средата на голямо езеро. Външните каменни стени, подвижният мост, гората, покривите на къщите, селата, нивите им, оризищата и пътищата бяха изцяло потопени. Водата се изкачваше с всеки изминал час.

— Къде минава сега Ашимори?

В отговор на запитването на Хидейоши Канбей посочи към една група борове, която се мержелееше в западна посока.

— Нали виждате, че на онова място в дигата има отверстие от около четиристотин и петдесет лакътя. Оттам текат отбитите води на Ашимори.

Хидейоши премина с поглед от запад на юг по далечната планинска верига. Право в южна посока, на самата граница, успя да различи високия връх Хидзаши. С изгрева на слънцето там се бяха появили безбройните знамена на предните отряди на Мори.

— Врагове са ни, но не мога да не съжаля Кикава и Кобаякава, като си помисля какво са изпитали тази сутрин, щом са дошли и видели езерото. Трябва да са хвърляли къчове от яд — засмя се Канбей.

Тъкмо каза това и пред Хидейоши се просна по очи синът на чиновника, който отговаряше за работата на река Наруя. Плачеше.

— Какво е станало? — попита го Хидейоши.

— Тази сутрин — отвърна младият мъж, — моят баща заяви, че се е провинил в непростимо нехайство. Написа ви това извинително писмо и си направи сепуку.

Чиновникът бе натоварен с трудна задача — да уреди разчистването на просека от петстотин разкрача през планината. Тази сутрин оставаха неизсечени още деветдесет разкрача и значи той не бе свършил работата в срок. За да посрещне отговорността за своя неуспех, мъжът бе посегнал на живота си.

Хидейоши наведе очи към сина, чиито ръце, крака и коса още бяха полепнали с кал. Внимателно го повика с ръка да се приближи.

— Вие самият не бива да си правите сепуку. Застъпете се за душата на своя баща с подвизи на бойното поле. Съгласен ли сте?