Ейджи Йошикава - Тайко

И той леко потупа младежа по гърба.

Момчето заплака със сълзи. Отново заваля дъжд. Гъстите облаци тихо се спускаха над мътното езеро и изсипваха върху него потоци от бяла вода.

Настъпи нощта на двадесет и втория ден от петия месец, ден след като отрядите на Мори стигнаха границата.

В тъмното двама подобни на необикновени риби мъже преплуваха мътното езеро и пропълзяха до върха на дигата. Закачиха се в нанизаните на връв звънци и тракащи дъсчици, опънати покрай самия край на водата. Връвта бе вързана за ниския бамбук и храсталаците и приличаше досущ на поветите на дива роза.

До всеки стражеви пост по дигата гореше с ярки пламъци голям огън. Стражите се затичаха бързо и уловиха единия от мъжете. Другият на свой ред успя да избяга.

— Няма значение дали идва от крепостта или е бил пратен от Мори. Господарят Хидейоши трябва внимателно да разпита този човек.

Началникът на стражите прати пленника на връх Ишии.

— Кой е това? — попита Хидейоши, като излезе на терасата.

От двете му страни стояха служители със запалени лампи. Той впери поглед във вражеския войник, коленичил под мократа от дъжда стряха. Двете ръце на мъжа бяха вързани, но той стоеше с гордо вдигната глава.

— Този човек е войник от крепостта. Обзалагам се, че е бил пратен от Мори, за да занесе някаква вест. Не намерихте ли нищо у него? — попита той служителя, който пазеше пленника.

При предварителния обиск в дрехите на мъжа бе открил бутилка за саке със скрито в нея писмо. Остави го пред Хидейоши.

— Хм… това изглежда е отговор от Мунехару до Кикава и Кобаякава. Приближете малко лампата.

Подкрепленията, пратени от Мори, се бяха обезсърчили при вида на необятното езеро. Тръгнаха бързо към крепостта, но сега, когато тя бе обградена с вода, нямаха представа как да й помогнат. Накрая посъветваха Мунехару да се предаде на Хидейоши и да спаси живота на хилядите, които стоят затворени в Такамацу.

Писмото, което държеше сега в ръцете си Хидейоши, бе Мунехарувият отговор на това предложение.

Мислили сте с добро чувство за тези от нас, които останаха тук вътре и писмото ви е изпълнено с разбиране. Засега крепостта Такамацу е главната опора на западните области и нейното падане със сигурност ще сложи началото на края на рода Мори. От времето на господаря Мотонари всички сме се радвали на благоволението на този род. Тук няма и един, който с цената дори на два дни от живота си да предаде победата в ръцете на врага. Готови сме да издържим обсадата до край и сме решени да срещнем своята гибел заедно с тази крепост.

В писмото Мунехару всъщност насърчаваше новодошлите отряди. Плененият вестоносец на Мори отвърна на зададените от Хидейоши въпроси с неочаквана прямота. След като врагът вече бе прочел посланието, той изглежда се примири с това, че ще е безполезно да крие каквото и да било. Хидейоши обаче не се зае да го разпитва за подробности. Не желаеше да унижава един самурай. Това би било и без друго безполезно и той веднага насочи мислите си другаде.

— Това, мисля, е достатъчно. Отвържете този воин и го освободете да си върви.

— Да го освободим ли?

— Преплувал е цялото езеро и изглежда сега му е студено. Нахранете го и го изпратете оттук с пропуск, за да не го задържат отново по пътя.

— Да, господарю.

Служителят развърза пленника. Естествено този вече се бе приготвил да умре и сега изглеждаше объркан. Поклони се мълчаливо на Хидейоши и понечи да си тръгне.

— Надявам се господарят Кикава да е в добро здраве — обади се Хидейоши. — Моля ви да му пратите моите най-сърдечни поздрави.

Вестоносецът на Мори коленичи с достойнство. Почувствувал дълбочината на великодушието на Хидейоши, той се поклони в знак на силно уважение.

— Освен това, мисля, че в стана на господаря Терумото има един монах на име Екей. Екей от Анкокуджи.

— Така е, господарю.

— Не съм го виждал от много отдавна. Моля ви да пратите и на него поздравите ми.

Веднага щом вестоносецът си отиде, Хидейоши се обърна към един от служителите и го попита:

— У теб ли е писмото, което ти дадох от по-рано?

— Разбира се, господарю.

— То съдържа тайно известие от голяма важност. Занеси го направо на господаря Нобунага.

— Ще му го предам възможно най-бързо.

— Без съмнение пратеникът на Мори с тръгнал да изпълни задачата си с решимост, не по-малка от твоята. Обаче той бе пленен и в мои ръце попадна писмо, което издава намеренията и на Мунехару, и на Кикава. Бъди извънредно внимателен.