Ейджи Йошикава - Тайко

Накрая бавно вдигна своята, както я наричаше Нобунага, „тиквена глава“ и насочи поглед към притъмнялата градина. В далечината между дърветата се виждаха пламъците на многобройни лампи. Празненството в крепостта започваше от тази нощ.

„Да тръгна ли веднага, както ми наредиха?, запита се Мицухиде. Или ще е по-добре да отида в крепостта да поднеса почитанията си на гостите?“ Такива положения винаги го бяха обърквали. Обикновено ясният му ум сега бе толкова помътнял от умората, че трябваше да напрегне мисълта си, за да не допусне някоя грешка.

Въпросът го затрудни дотолкова, че колкото и да размисляше, не можеше да реши как да постъпи. Огорчението от станалото се изля в неволна тъжна въздишка. „Има ли на този свят друг някой, когото да е толкова трудно да разбереш?, запита се той. Как трябва да постъпва човек, за да угоди на господар като моя? Никак не е лесно да го видиш доволен.“

Ако бе в състояние да забрави своя дълг на служителско покорство, сигурно би упрекнал Нобунага. Съдната способност на Мицухиде бе далеч над средната и той, само защото този човек бе негов господар, се предпазваше и всъщност — боеше от това да не одобрява постъпките му.

— Цумаки! Цумаки! — извика Мицухиде и погледна към плъзгащите се врати от двете му страни. — Денго? Денго, там ли си?

Но мъжът, който в крайна сметка отвори вратата и застана с поклон пред него, не беше нито Денго, нито Цумаки. Бе един от личните му служители, Йомода Масатака.

— И двамата са заети да изхвърлят храната, която щяхме да употребим за угощението. Освен това трябва да се готвим бързо и за път.

— Елате с мен в крепостта.

— В крепостта ли? Вие отивате в крепостта, така ли?

— Мисля, че съм длъжен, преди да заминем, да се сбогувам с господаря Нобунага и да му поднеса за последно почитанията си. Приготви се.

Мицухиде бързо се изправи и отиде да се облича. Изглежда бързаше, за да не се изпари решимостта му за действие.

Масатака изглеждаше озадачен.

— Когато тази вечер ви попитах, какво ще желаете да направите, си мислех, че тъкмо по тази причина може да поискате да отидете до крепостта. Но внезапното нареждане на Негово Височество не ни остави време за нищо. Освен това, тогава казахте, че ще си тръгнем, без да поднасяме почитания на господарите Нобунага и Иеясу. Сега всички служители и прислужници са заети да почистват кухните. Бих ли могъл да ви помоля да почакате за минута?

— Не, не. Нямам нужда от много придружители. Ти ще си ми достатъчен. Доведи ми коня.

Мицухиде тръгна към изхода. В стаите, през които мина, нямаше нито един служител. Последваха го само двама-трима оръженосци. Щом обаче прекрачи прага, веднага забеляза малки групички от служители, които разговаряха тихо в сянката на дърветата и конюшните. Съвсем естествено, всички те бяха разтревожени, че така внезапно са ги освободили от отговорността за угощението и още същия ден получиха нареждане да се отправят на запад.

Очите им бяха пълни със сълзи на огорчение и те не се уморяваха да изразяват негодуванието си. Също като излято върху жарава масло, недоволството им срещу Нобунага, което се бе засилило от времето на похода в Кай, сега намираше повод да се разгори особено силно.

По време на този поход Мицухиде бе изложен в лагера в Сува на нетърпимо унижение. Това не остана скрито от неговите служители. Защо Нобунага започна да тормози така техния господар?

Сегашната изненада обаче беше най-неприятната от всички. Гостите — господарят Иеясу и неговите служители, благородниците от Киото, останалите военачалници на рода Ода — до един ще разберат какво се е случило. Такава обида се равняваше на всенародно опозоряване.

И унижение като това бе непоносимо за един самурай.

— Конят ви, господарю — каза Масатака.

Служителите още не бяха забелязали, че някой извежда коня на Мицухиде. Поразени от станалото през деня, те продължаваха да обсъждат събитието.

Тъкмо когато Мицухиде се канеше да тръгва, някакъв конник спря пред портата и слезе от седлото си. Беше пратеник от Нобунага.

— Тръгвате ли, господарю Мицухиде? — попита той.

— Още не. Реших да отида повторно до крепостта и преди да потегля, да поднеса почитанията си на господаря Нобунага и господаря Иеясу.

— Господарят Нобунага се тревожеше да не решите да постъпите така. Прати ме тук да ви кажа, че при условие, че бързате толкова, както сега, няма да е нужно да отивате до крепостта.

— Какво? Ново нареждане ли ми носите? — учуди се Мицухиде.