Ейджи Йошикава - Тайко

Мъжът се приближи до съпругата на Кацуйори, но тя внезапно се извърна към своя съпруг с думите:

— Казват, че истинският самурай няма двама господари. По същия начин и една жена, веднъж взела някого за съпруг, не трябва да се връща да живее отново със семейството си. Може и да изглежда великодушно, че ме пращаш да се върна отново сама в Одавара, но в думите ти няма разбиране… Не ще се и помръдна от това място. Ще остана редом с тебе до самия край. После може би ще ми позволиш да се преселим заедно в отвъдното.

Точно тогава двама служители се втурнаха вътре с вестта, че врагът наближава от всички страни.

— Стигнали са до храма в подножието на върха.

Съпругата на Кацуйори остро се скара на служителките си заради хленча им.

— Като че няма време за друго, освен да жалим. Елате тук да помогнете с приготовленията.

Тази жена не бе още дори на двадесет години, но даже пред лицето на смъртта не губеше чувството си за достойнство. Беше спокойна като тихо езеро и дори самият Кацуйори усещаше това нейно спокойствие като безмълвен укор.

Прислужниците й се отдалечиха, но след малко се върнаха с проста глинена чаша и бутилка за саке, които оставиха пред Кацуйори и сина му. Изглежда съпругата бе проявила достатъчна предвидливост, за да се подготви дори за този момент. Тя мълчаливо протегна чашата към мъжа си. Кацуйори я пое, отпи една глътка и я подаде на момчето. После я предложи на жена си.

— Една чаша и за братята Цучия, господарю — каза тя. — Цучия, нека се сбогуваме, докато не сме си тръгнали от този свят.

Цучия Содзо, личният прислужник на Кацуйори и неговите по-малки братя бяха наистина предани на господаря си. Содзо бе на двадесет и шест години, следващият след него по възраст беше на двадесет и една, а най-малкият — на осемнадесет. По целия път — от падането на новата столица до последното им убежище на връх Темоку — те вярно бранеха своя злополучен господар.

— След това мога да си тръгна без съжаление.

Содзо пресуши чашата, която му подадоха, обърна се и се усмихна на по-младите си братя. После погледна към Кацуйори и съпругата му.

— Сегашното ви нещастие е изцяло плод на измяната на вашите сродници. Трябва за вас, господарю и за съпругата ви да е тревожно и страшно да напускате този свят, без да знаете какво хората са изпитвали към вас в сърцата си. Светът обаче не е пълен само с такива като онези, които ви предадоха. Поне тук, във вашия последен миг, всички наоколо ви са като една душа и тяло. Сега може да повярвате в хората и света и със спокоен ум и достойнство да преминете през портите на отвъдното.

Содзо се изправи и отиде до своята съпруга, която стоеше настрани заедно с останалите придворни дами.

Изведнъж се чу пронизителен детски писък.

— Содзо! Какво направи? — извика уплашен Кацуйори.

Пред погледа на съпругата си Содзо бе пронизал своя четиригодишен син. Жената хлипаше. Без даже да пуска от ръка окървавената си сабя, мъжът се просна на земята с лице към господаря си.

— Като доказателство за това, което току-що ви казах, пратих собствения си син да върви пред вас по пътя на смъртта. Той така или иначе щеше да ни бъде в бреме през близките часове. Аз също ще ви придружа дотам, господарю — дали ще тръгна първи или последен, всичко ще трае само миг.

Съпругата на Кацуйори бе покрила лице с ръкави и тъжно напяваше тези редове. Една от придворните й дами с труд преглътна сълзите си и продължи нататък:

Преди да е заглъхнал гласът й, много от жените извадиха кинжалите си от ножниците, забиха ги в гърдите си или прерязаха собствените си гърла. Потеклата кръв попи в черните им коси. Внезапно наблизо профуча стрела и скоро остриетата се забиваха в земята навсякъде наоколо им. В далечината се чуваше ек на оръдия.

— Идват!

— Пригответе се, господарю!

Войните застанаха един до друг. Кацуйори погледна към своя син. Увери се, че е все така решителен.

— Готов ли си?

Таро се поклони и стана на крака.

— Готов съм да умра право тук, редом с вас — отвърна той.

— Тогава, значи, няма да се видим повече.

Докато баща и син се канеха да се спуснат срещу противника, съпругата на Кацуйори извика иззад гърба им:

— Аз ще си тръгна преди вас.