Ейджи Йошикава - Тайко

— Не искам да живея още дълго — проплака една от жените. — Какво бъдеще ме очаква? Нима това е краят на рода на господаря Шинген?

Една монахиня — лелята на Кацуйори, едно красиво младо момиче — внучка на Шинген, съпругите на мъжете от рода и прислужниците им — всички до една се обляха в сълзи, запрегръщаха се една друга и завикаха имената на децата си. По пътя оставаха златни игли за коса и други украшения — никой не си правеше труда дори да ги вдигне. Гримът и скъпоценностите се изпоцапаха с кал — никой дори не поглеждаше със съжаление към тях.

— Побързайте! За какво плачете? Това е част от участта на всекиго. Ще се изложите пред селяните!

Кацуйори препусна между бавнодвижещите се носилки и паланкини и ги заподканва да продължават по-бързо на изток — там, накъдето бягаха.

Надяваха се да стигнат до крепостта на Оямада Нобушиге. На минаване погледнаха към старата крепост в Кофу, но пътят им ги водеше по-нататък, през планините. Докато продължаваха напред, носачите на паланкините един подир друг започнаха да изчезват, прислужниците, които носеха багажа, постепенно побягнаха и броят им намаля наполовина и после още веднъж с толкова. Докато навлязат в планините при Кацунума, цялата им сила броеше само двеста мъже, от които яздеха по-малко от двадесет, в това число Кацуйори и синът му. Щом господарят и неговите придружителите с труд успяха да стигнат планинското село Комагаи, те откриха, че единственият човек, на когото бяха разчитали, отказва да ги приеме.

— Потърсете убежище някъде другаде!

Оямада Нобушиге бе затворил пътя през връх Сасаго и попречи на спътниците на Кацуйори да преминат. Всички изпаднаха в пълно недоумение. Нямаше какво друго да направят, освен да сменят посоката. Потеглиха към Таго, едно село в подножието на връх Темоку. Пролетта бе в разцвета си, но докъдето поглед стига, планините и полята не даваха никакъв знак за надежда. Сега малцината останали възлагаха цялото си упование на Кацуйори, който остана единствената им опора. Самият той не знаеше вече какво да стори. Спътниците му се скупчиха в Таго и брулени от планинския вятър, зачакаха.

Обединените сили на Ода и Токугава заляха Кай като разбушувани вълни. Войската на Иеясу начело с Анаяма настъпи от Минобу към Ичикавагучи. Ода Нобутада нападна горна Сува и опожари светилището Мьоджин, заедно с голям брой будистки храмове. Изпепеляваше до основи домовете на простите хора покрай пътя в търсене на оцелели вражески войници. Ден и нощ настъпваше напред — към Нирасаки и Кофу. Най-сетне пристигнаха. Беше сутринта на единадесетия ден от третия месец.

Един от личните служители на Кацуйори бе ходил предишната нощ до селото и огледал разположението на врага. Тази сутрин, докато още дишаше тежко, той съобщи на своя господар за видяното.

— Предните части на отрядите на Ода са навлезли в близките села и изглежда са разбрали от селяните, че вие сте тук със семейството си, господарю. Обградили са околността и са затворили пътищата. Сега започват решителния пристъп.

Вече наброяваха само деветдесет и един души — четиридесет и един останали самураи, заедно с Кацуйори и сина му, съпругата на Кацуйори и нейните придворни дами. През предишните няколко дена се бяха разположили в някаква местност на име Хираяшики и дори бяха издигнали там дървена ограда. Щом обаче чуха вестта, всички до един разбраха, че техният час е ударил и побързаха да се приготвят за среща със смъртта. Съпругата на Кацуйори седеше помежду им, сякаш още се намира в своите покои във вътрешното укрепление. Унесеното й бледо лице приличаше на бяло цвете. Жените, които я заобикаляха, избухнаха в сълзи.

— Щом е щяло да се стигне дотук, по-добре да бяхме останали в новата крепост в Нирасаки. Колко жалко е всичко това. Така ли трябва да изглежда съпругата на господаря на рода Такеда?

Останали без помощ, жените ридаеха безутешно и не спираха да оплакват съдбата си.

Кацуйори отиде при своята съпруга и настоя да тръгват.

— Току-що наредих да ти доведат кон. Колкото и време да останем тук, няма да спрем да се оплакваме, а врагът вече настъпва към подножието. Разбрах, че сме близо до Сагами, така че трябва колкото се може по-бързо да стигнеш дотам. Прекоси планината и се върни при рода Ходжо.

Очите на жена му се наляха със сълзи, но тя и не се помръдна от мястото си. По-скоро изглеждаше, че не одобрява казаното от своя съпруг.

— Цучия! Цучия Уемон! — извика Кацуйори на един служител. — Качете жена ми на седлото.