Ейджи Йошикава - Тайко

Станът на Нобунага беше на връх Амано. И докато бляскавият му строй се разгръщаше, той все още имаше слаба надежда да покори бунтовническата войска без проливане на кръв. Тази надежда бе свързана с Хидейоши, който сега се беше върнал в Харима и от когото току-що пристигна известие.

„Имам още едно хрумване“, пишеше Хидейоши. Зад тези думи се криеше неговото приятелско чувство към Мурашиге, както и усещането, че храбростта на този човек е твърде ценна, за да бъде пропиляна и той настоятелно молеше Нобунага да почака още малко. Една нощ от лагера на връх Хираи внезапно тръгна Курода Канбей — дясната ръка на Хидейоши.

На следващия ден Канбей бързо стигна в крепостта Гочаку и се срещна там с Одера Масамото.

— Носи се слух, че поддържате бунта на господаря Мурашиге и че тази крепост е обърнала гръб на рода Ода.

Говореше просто и открито и се обръщаше към човека с чисто сърце.

Докато слушаше, по устните на Масамото заплува лека усмивка. На години Канбей бе на възрастта на неговия собствен син, а и по положение не бе нищо повече от син на един старши служител. Ето защо не бе изненадващо, че отговорът беше изключително надменен.

— Имате сериозен вид, Канбей, но помислете за малко. Откак този род е станал съюзник на Нобунага, какво сме получили в замяна? Нищо.

— Не мисля, че вече става дума само за печалби и загуби.

— А тогава за какво?

— Въпрос на вярност е. Вие сте глава на добре известен род и се бихте на страната на Ода при Харима. Да се присъедините изведнъж към Араки Мурашиге и да измените на предишните си съюзници ще накърни представите за вярност.

— Какво говорите? — попита Масамото.

Отнасяше се към Канбей като към човек, неопитен в преговорите и колкото повече се разпалваше той, толкова по-хладно се държеше на свой ред към него.

— Отношенията ми с Нобунага никога не са били въпрос на вярност — заяви той. — Вие и вашият баща изглежда смятате, че бъдещето на тази страна е в ръцете на Нобунага и след като е влязъл в столицата, най-разумно е да си в съгласие с него. Поне така ми бе представяно положението и за известно време аз се оставих да бъда убеден. Но истината е, че отсега нататък пред Нобунага се изпречват много опасности. Помислете си, все едно че гледате навлязъл в морето голям кораб. От брега всичко изглежда сигурно — струва ви се, че ако се качите на борда, без страх ще плувате по бурните вълни. И после наистина се качвате и обвързвате съдбата си с тази на кораба. Сега, когато се уповавате изцяло на него, наместо да сте спокоен, се оказвате лишен от увереност. Всеки път, когато вълните ви подхвърлят, усещате безпокойство и се съмнявате в устойчивостта на съда. Такава е човешката природа.

Канбей неволно се плесна по коляното.

— Веднъж след като сте се качили, не може да слезете тъкмо по средата на плаването.

— А защо не? Ако виждате, че корабът няма да устои на напора на вълните, може да няма начин да спасите живота си, освен да го изоставите и с плуване да се доберете до брега, преди да сте претърпели крушение. Понякога трябва да не обръщаме внимание на чувствата си.

— Такива мисли са срамни, господарю. Щом времето се проясни и корабът, който е изглеждал така застрашен, вдигне платна и най-сетне стигне в пристанището, точно на човека който е треперил през време на бурята, съмнявал се е в кораба на който е поверил живота си, изменил е на другарите си по плаване и в уплаха е скочил през борда в морето, ще гледат като на смешен глупец.

— Щом се стигне до думи, не мога да се меря с вас — засмя се Масамото. — Истината е, че надминавате самото красноречие. Първо казвахте, че ако Нобунага направи крачка към запада, бързо ще го помете целия. Частите, пратени с Хидейоши, обаче наброяват само пет-шест хиляди. И макар господарят Нобунага и други военачалници често да му се притичваха на помощ, в столицата цари безпокойство и изглежда, войската няма да остане тук още дълго. А мен просто ме използват за преден пост на Хидейоши и взимат от моите войници, коне и припаси, но от това не излиза нищо повече, освен че стоя като преграда между Ода и техните противници. Оценете изгледите за успех на Ода само според начина, по който Араки Мурашиге, когото Нобунага издигна на такъв отговорен пост, напълно преобърна положението в столицата със своя съюз с Мори! Причината, по която изоставих заедно с Мурашиге рода Ода, трябва да е ясна.

— Това, което чух, е един наистина злощастен замисъл. Подозирам, че скоро ще съжалявате заради него.