Ейджи Йошикава - Тайко

— Ако това е истина, не е ли само пилеене на усилия да се праща посланик?

— Може и да изглежда така, но това ще бъде от определена полза. Бих казал, че да действа отначало с човечност и да покаже на един служител грешката му, би дало на света да узнае за добродетелта на господаря Нобунага. През това време господарят Мурашиге най-вероятно ще е стреснат и объркан, а така стрелата, която е изтеглил без оправдание и вътрешна убеденост, от ден на ден ще изтънява.

— Как, мислите, трябва да предприемем нападението си над него и какво предвиждате относно западните области?

— Мисля, че няма изглед нито Мори, нито Хонганджи да започнат нещо изненадващо. Мурашиге вече се е разбунтувал, тъй че по-вероятно е да го оставят да се въвлече в кърваво стълкновение. После, ако видят че хората ни в Харима или щабът на Негово Височество в Адзучи са отслабени, ще се метнат към открилия се процеп и ще нападнат от всички страни.

— Точно така, ще се възползват от глупостта на Мурашиге. Не зная от какъв род може да е било недоволството му или каква стръв са размахали пред него, но всъщност сега Мори и Хонганджи го използват като прикритие. Веднъж приключено с тази му роля, няма да му остава друго, освен да се самоунищожи. По отношение на бойната храброст той стои много над другите, но умът му работи бавно. Ако има някакъв начин да го запазим жив, бих искал това да стане.

— Най-добрият подход ще е да го предпазвате от това, да бъде убит. Би било добре, ако можехме да запазим живота на такъв човек, а да го запазим също и като съюзник.

— Но щом вие мислите, че един пратеник от Адзучи ще е безполезен, кой би могъл да отиде и Мурашиге да го послуша?

— Първо опитайте да пратите Канбей. Ако говори с него, той трябва да е в състояние да го вразуми и или поне да го разбуди от лошия сън.

— А ако откаже да се срещне с Канбей?

— Тогава Ода могат да пратят последния си пратеник.

— Последния пратеник ли?

— Вас, господарю.

— Мене?

За миг Хидейоши потъна в размисъл.

— Е, ако се стигне дотам, вече ще е твърде късно.

— Научете го на дълг и го вразумете с приятелство. Ако не приеме това, което казвате, не можете да сторите нищо, освен решително да го сразите, като наказание за престъпния му бунт. Стигне ли се наистина дотам, ще е глупаво да нападате Итами отведнъж. Господарят Мурашиге се е одързостил не от силата на крепостта Итами, а по-скоро от подкрепата на двама души, на които се уповава като на двете си ръце.

— Говорите за Накагава Себей и Такаяма Укон ли?

— Ако можете да отделите тези двама от него, той ще е като тяло без крайници. А ако спечелите на своя страна или Укон, или Себей, да ги отделите от Мурашиге не трябва да е толкова голяма трудност.

В един миг Ханбей сякаш забрави своята болест и заговори за различни теми, докато бледнината му почти изчезна.

— А как да спечеля Укон? — го попита нетърпеливо Хидейоши и Ханбей не го разочарова.

— Такаяма Укон е пламенен последовател на християнството. Ако му обещаете условия, които да позволят да се проповядва неговата вяра, той без съмнение ще се откаже от Мурашиге.

— Да, това е ясно — рече с възхита Хидейоши.

А ако може да накара Укон да убеди Себей, ще убие така две птици с един камък. Прекъсна въпросите си. Ханбей също изглеждаше уморен. Хидейоши стана да си върви.

— Почакайте само минута — помоли Ханбей.

Стана и излезе от стаята, изглежда в посока към кухнята.

Хидейоши си спомни, че е гладен. Досега прислужниците му трябва да са свършили с обеда. Преди обаче и да си е помислил да се върне в храмовата стая за гости и да хапне малко ориз, едно момче, изглежда слуга на Ханбей, внесе два подноса, единият от които — със съд за саке.

— Какво стана с Ханбей? Уморил ли се е след дългия ни разговор?

— Не, господарю. Преди малко отиде в кухнята и сам приготви зеленчуците за ястието ви. Сега тъкмо готви ориза, тъй че ще дойде тук веднага щом свърши.

— Какво? Ханбей готви за мене ли?

— Да, господарю.

Хидейоши отхапа малко таро — още бе топло — и очите му отново се наляха със сълзи. Вкусът на зеленчука сякаш бе не само на езика, а изпълваше цялото му тяло. Усещаше този вкус почти прекалено сладък за някого като него. Макар негов служител, Ханбей бе посветил Хидейоши във всички начала на древнокитайското военно предание. Нещата, които бе научил, докато ежедневно седеше при него, не бяха прости — те касаеха управлението на народа във време на мир и необходимостта от власт над самия себе си.