Ейджи Йошикава - Тайко

— Отпреди се носеха слухове за нещо такова — каза Ранмару. — Говори се, че един от служителите на господаря Мурашиге продавал предназначен за войската ориз на монасите-воини от Хонганджи. В Осака оризът не достига. Пътят по суша в по-голямата си част е затворен, а морето е заето от нашата флота, тъй че няма и изглед да бъдат доставени припаси с бойните кораби на Мори. Цената на ориза се е покачила много и ако продава ориз там, човек може да направи огромна печалба. Точно това правел и служителят на господаря Мурашиге и когато работата излязла наяве, господарят взел нещата в свои ръце и вдигнал знамето на бунта, понеже се боял че така или иначе ще бъде разпитван за това престъпление от господаря Нобунага.

— Това прилича на лъжлив слух, пръснат от врага. Навярно в него няма нищо вярно.

— И аз мисля, че е лъжа. Според това, което съм виждал, хората завиждат на господаря Мурашиге за достойните му дела. Мисля, че това бедствие е плод на нечия клевета.

— Нечия ли?

— На господаря Мицухиде. Веднага щом се разнесе този слух за господаря Мурашиге, господарят Мицухиде нямаше за него една добра дума пред Негово Височество. Аз винаги съм до Негово Височество и тайно слушам какво се говори, тъй че, сигурно е, съм един от тези, които това произшествие много натъжи.

Изведнъж Ранмару млъкна. Изглежда осъзна, че е казал малко повече, отколкото трябва и съжали за това. Криеше чувствата си към Мицухиде с притворството на млада девица. В такива моменти Хидейоши никога нямаше вид, че въобще обръща внимание на разговора. Всъщност, сякаш той му бе напълно безразличен.

— Вече виждам Адзучи. Да побързаме!

Веднага щом посочи в далечината, Хидейоши шибна коня си и съвсем забрави за грижите на своя спътник.

Главният вход на крепостта гъмжеше от прислугата на служители, чули за бунта на Мурашиге и сега дошли тук, както и от пристигащи от съседните области вестоносци. Хидейоши и Ранмару с бутане си проправиха през тълпата път до вътрешното укрепление, само за да узнаят, че господарят Нобунага в момента тъкмо присъства на съвет. Ранмару влезе, говори с Нобунага и след като бързо се върна, каза на Хидейоши:

— Помоли да изчакате в Бамбуковата стая.

Отведе Хидейоши до една триетажна кула във вътрешното укрепление.

Бамбуковата стая бе част от личните покои на Нобунага. Хидейоши седна сам и се загледа в езерото. Скоро Нобунага се появи и щом видя своя служител, нададе радостен вик. Без да се церемони, направо седна. Хидейоши любезно се поклони и не каза нищо. Мълчанието продължи известно време. И двамата мъже скъпяха думите си.

— Какво мислиш по повод на това, Хидейоши?

Това бяха първите думи на Нобунага и те сочеха, че от различните объркани мнения изказани на съвета, не се е стигнало до решение.

— Араки Мурашиге е извънредно честен човек. Той е, ако мога да го кажа, един ненадминат по бойна храброст глупец. Просто не мислех, че е глупав чак дотам — отвърна Хидейоши.

— Не — поклати глава Нобунага. — Въобще не мисля, че това е било от глупост. Той не е нищо повече от негодник. Имал е съмнения относно моите изгледи за успех и заслепен от мисълта за печалба, е влязъл във връзка с Мори. Това е постъпка на човек с посредствени заложби. Мурашиге е изпаднал в плен на собствената си повърхностност.

— Той наистина не е друго, освен глупав. Радваше се на изключително внимание и нямаше нищо, от което да е недоволен — заяви Хидейоши.

— Някой, който се кани да се разбунтува, ще го направи, независимо колко благосклонно са се отнасяли към него.

Нобунага не криеше чувствата си. За първи път Хидейоши го чуваше да използва за някого думата „негодник“. Като правило, не би говорил по този начин от злоба или яд; тъкмо понеже не изрази открито гнева и омразата си, на съвета не се стигна до никакво решение. Ако бяха попитали Хидейоши обаче, дори той самият щеше да е в недоумение. Дали да нападнат крепостта Итами? Дали да се опитат да укротят Мурашиге и да го накарат да се откаже от мисълта за бунт? Въпросът бе как да направят избор между тези две възможности. Нямаше да е много трудно да превземат единствената му крепост в Итами. Но нападението над запада тъкмо бе започнало. Ако направят една макар и малка, но погрешна стъпка, по всяка вероятност щеше да им се наложи да преразгледат плановете си.

— Защо не отида като посланик и не говоря с Мурашиге? — предложи Хидейоши.

— Значи и ти мислиш, че тук ще е по-добре да не се използва сила, а?