Ейджи Йошикава - Тайко

Би могло да се каже, че като го направи пръв заместник на Хидейоши, Нобунага уравновеси недостатъците на неговия началник. Мурашиге обаче не гледаше така на себе си. Винаги беше щедър на съвети, но нито Хидейоши, нито Нобутада не се възползваха дори веднъж от хрумванията му.

Намираше Хидейоши за дразнещ. Като се оставят настрана тези безполезни мисли обаче, той никога не показваше враждебността си, когато се срещаше очи в очи с него.

От време на време даваше израз на недоволство и дори на висок глас се смееше пред своите служители. На този свят има някои хора, които колкото и да си ядосан, не може да обиждаш и за Мурашиге Хидейоши бе един от тях. По време на нападението над крепостта Кодзуки Мурашиге бе в предните редици. Въпреки това, когато настъпи подходящо време за битка и Хидейоши му даде заповед да нападне, той остана на място със скръстени ръце и не се помръдна.

— Защо не отиде в сражението? — скара му се по-късно Хидейоши.

— Не участвам в битки, които не ме засягат — отвърна Мурашиге, без да трепне.

Тъй като тогава Хидейоши се засмя добродушно, той също се насили да се усмихне. Въпросът бе приключен, но слуховете, които тръгнаха между военачалниците в лагера, не бяха в никакъв случай ласкателни.

Мицухиде строго осъди държанието на Мурашиге. Този на свой ред се отнасяше с презрение към пълководци като Акечи Мицухиде и Хосокава Фуджитака, които сякаш бяха родени с печата на културни люде. Обичаше да определя такива хора като женствени. Тази преценка изхождаше от неприязънта му към поетическите празненства и чайните церемонии, които се устройваха в лагера. Единственото, което впечатли Мурашиге, беше че началникът му изглежда не бе доложил за неговото държание нито на Нобунага, нито на Нобутада.

Гледаше на Хидейоши с пренебрежение, като на воин, който е по-мекушав от него и все пак, тъкмо поради това го считаше за човек, с когото трудно ще се справиш. Във всеки случай, хората, които наистина разбраха мислите му, докато бе на бойното поле, бяха противниците — Мори. На тях им се стори, че Мурашиге е недоволен от нещо и че ако могат да говорят с него, има добра възможност да го накарат да мине на другата страна.

Обстоятелството, че тайните пратеници от Мори и от Хонганджи успяха да избегнат съгледвачите и на няколко пъти да се промъкнат в лагера и дори в крепостта Итами, сочеше, че те не са нежелани гости. Врагът вече бе окуражен и действията на Мурашиге бяха мълчалива покана към него.

Когато някой без истинска тежест и бърз ум започне да се прави на проницателен, той си играе с огъня. Съветниците предупреждаваха на много пъти господаря си, че такъв заговор никога няма да успее, но Мурашиге все едно не ги чуваше.

— Не говорете глупости! Особено след като родът Мори ми прати писмено обещание.

С такова пълно доверие в писмото, той много бързо и ясно даде израз на замислите си за бунт срещу Нобунага. Каква стойност можеше да има в тези времена едно обещание на Мори, които до вчера бяха врагове, след като клетвата на служителя към господаря биваше захвърлена като чифт износени сандали? Мурашиге нито мислеше толкова напред, нито изобщо долавяше такова голямо противоречие.

— Той е глупец — честен човек, на когото не си заслужава да се ядосвате — каза Хидейоши на Нобунага, за да го успокои и това навярно беше най-доброто, което би могъл да каже по това време.

Нобунага обаче не можеше да гледа с леко око на положението и предупреди:

— Но е силен.

Към това се прибавяха важните въпроси как бунтът ще се отрази на останалите военачалници под негово началство и какво би могло да е влиянието му върху духовете. По тази причина Нобунага беше опитал всичко, включително и да прати Акечи Мицухиде, за умиротворяване на Мурашиге.

На края обаче Мурашиге отвърна с удвоена подозрителност и между това засили подготовката си за война, като заяви:

— Вече съм обявил своята враждебност, тъй че, ако се подлъжа по сладките думи на Нобунага и отида в Адзучи, няма съмнение, че ще бъда убит или хвърлен в тъмница.

Нобунага изпадна в ярост. Най-сетне той обяви решението си да влезе в бой с Мурашиге и на деветия ден от единадесетия месец сам поведе една войска към Ямадзаки. Отрядите на Адзучи бяха разделени на три части. Първата, съставена от поделенията на Такигава Кадзумасу, Акечи Мицухиде и Нива Нагахиде, обкръжи крепостта Ибараги; втората — силите под водачеството на Фува, Маеда, Саса и Канамори, обсади Такацуки.