Ейджи Йошикава - Тайко

— Още сте млад. Силен сте в сраженията, но не и в светските дела.

— Умолявам ви да промените мнението си, господарю.

— Това няма да стане. Дадох на служителите си да разберат, че съм обещал на Мурашиге и твърдо съм решен да взема страната на Мори.

— Но ако още веднъж обмислите своето становище…

— Преди да кажете още нещо, говорете с Араки Мурашиге. Ако той реши да обмисли наново стъпката си, и аз ще го направя.

Възрастен мъж и дете. Разликата между двама им не бе само тънкост. Можеше да се каже, че дори човек като Канбей, когото на запад смятаха за единствен по дарби и напредничави разбирания, не би могъл да наложи своето срещу съперник като Одера Масамото, независимо дали е прав или не.

Масамото отново се обади, за да подсили становището си:

— Във всеки случай, вземете със себе си това и отидете в Итами. После ми донесете бързо отговора. Когато узная какво мисли господарят Мурашиге, ще ви кажа окончателното си мнение.

И той написа една бележка до Араки Мурашиге. Канбей я сложи в кимоното си и бързо тръгна към Итами. Положението бе напрегнато и действията му можеха да имат големи последствия. Когато приближи крепостта, видя войници да правят окопи и да издигат ограда от колове.

Като не забелязваше сякаш, че изведнъж бе обграден от обръч копия, той каза, все едно няма от какво да се бои:

— Аз съм Курода Канбей от крепостта Химеджи. Не съм в съюз нито с господаря Нобунага, нито с господаря Мурашиге. Дошъл съм за спешен разговор насаме с господаря Мурашиге.

И си проправи път през множеството.

Мина през няколко укрепени порти, влезе накрая в крепостта и бързо се срещна с Мурашиге. Първото му впечатление, щом го погледна в лицето, беше, че този мъж не е с такава силна воля, както бе очаквал. Изражението му не беше особено впечатляващо. Канбей долови липсата на решимост и самоувереност у своя съперник и се зачуди защо ли е решил да излезе против Нобунага, когото смятаха за най-видния мъж от това поколение.

— Е, много време мина! — възкликна изненадващо Мурашиге.

Звучеше почти като ласкателство. Канбей допусна, че щом свиреп пълководец като Мурашиге се отнася така към него, това ще рече, че още не е съвсем сигурен в себе си.

Канбей отвърна с обичайни любезности, като непрестанно се усмихваше на Мурашиге. От своя страна онзи не беше в състояние да прикрие вродената си тромавост и изглеждаше изключително смутен от погледа на Канбей.

Мурашиге усети как лицето му се изчервява.

— По каква работа идвате? — попита той.

— Чух разни слухове.

— Че събирам войска ли?

— Вие доста сте се забъркали в нещо тук.

— И какво говорят всички?

— Някои — добри неща, други — лоши.

— Предполагам, че мненията са разделени. Хората обаче трябва да изчакат края на битката, за да решат кой е крив и кой — прав. Преди да е умрял, името на един човек никога не остава непроменено.

— Мислили ли сте какво ще стане след вашата смърт?

— Естествено.

— Щом е така, то сигурен съм, знаете, че последиците от вашето решение са неизбежни.

— И защо?

— Лошото име от това, че сте се обърнали против един господар, от когото сте получили толкова милости, няма да се изличи поколения наред.

Мурашиге млъкна. Трепетът в слепоочията му показваше, че е силно развълнуван, но му липсва красноречие, за да оспори казаното.

— Сакето е готово — обяви един от служителите.

Мурашиге доби облекчен вид. Стана.

— Влезте. Канбей. Да оставим всичко настрана, от толкова време не сме се виждали. Нека изпием по чаша заедно — предложи той.

Показа се като щедър домакин. В главното укрепление бяха приготвили цяло пиршество. Докато пиеха саке, двамата, разбира се, избягваха всякакви спорове и изразът по лицето на Мурашиге значително се поуспокои. В един момент обаче Канбей отново подхвана темата.

— Какво ще кажете, Мурашиге? Защо не приключите с това, преди да се е стигнало твърде далеч?

— Преди да се е стигнало с кое?

— Тази дребна показност на сила.

— Решимостта ми по този тежък въпрос няма нищо общо с показност на сила.

— Това може да е истина, но хората наричат това измяна. Как ви кара това да се чувствате?

— Хайде, налейте си още малко саке.

— Няма да се заблуждавам. Днес си създадохте много грижи заради мен, но сакето ви малко нагарча.

— Пратен сте тук от Хидейоши.

— Разбира се. Дори и господарят Хидейоши извънредно се тревожи заради вас. И не само това, но и изцяло се застъпва за вас, независимо какво говорят другите. Нарича ви „ценен човек“ и „всеотдаен воин“. Казва, че не бива да допускаме грешка и мога да ви кажа, че никога няма да забрави приятелството ви.