Ейджи Йошикава - Тайко

Скоро по лицето му просветна тънка ивица светлина. Канбей спокойно погледна натам, откъдето тя идваше. Бяха отворили някакъв прозорец. От другата страна на решетката се появи лице на мъж. Беше Араки Мурашиге.

— Студено ли е там, Канбей? — попита той.

Канбей погледна към него и накрая съвършено спокойно отвърна:

— Не, още съм сгрят от сакето, но към полунощ ще захладнее. Ако господарят Хидейоши научи, че Курода Канбей е умрял от студ, сигурно ще дойде преди изгрев-слънце и както е мразовито, ще изложи главата ти на портите. Ти си разумен мъж, Мурашиге. Какво мислиш да постигнеш, като ме държиш тук?

Мурашиге не знаеше какво да отговори. Съзнаваше също, че неговите собствени действия го посрамват. Накрая обаче се изсмя презрително.

— Стига с това мърморене, Канбей. Казваш, че нямам ум, но не си ли ти този, който без да мисли се хвана в клопката?

— Обидните думи няма да ти помогнат. Не можеш ли да говориш последователно?

Мурашиге не каза нищо и Канбей продължи:

— Склонен си да ме поучаваш, все едно си някакъв майстор или демон на военното изкуство, но аз мисля за важната политика, не за дребни номера. Никога не ми е хрумвало да заговорнича срещу някой приятел и после да изтъквам това като заслуга. Просто си мислех за теб и за грижите на господаря Хидейоши. Ето защо дойдох тук сам. Не можеш ли да разбереш? Ами приятелството на господаря Хидейоши? Ами твоята вярност?

Мурашиге не знаеше как да отвърне. За малко млъкна, но накрая събра сили за дързък отговор.

— Говориш за приятелство и нравственост, но тези думи имат тежест само в мирно време. Сега е по-друго. Страната е разделена от война и светът е в безпорядък. Ако не заговорничиш, други заговорничат против тебе; ако не нанасяш вреда, търпиш такава. Този свят е така суров, че понякога трябва да убиваш или да бъдеш убит, за толкова време, колкото ти трябва да вдигнеш клечките си за хранене. Вчерашният съюзник е днешен враг, а ако някой ти е враг, бил и твой приятел, няма какво друго да сториш, освен да го хвърлиш в затвор. Всичко това е тактика. Може да се каже, че от състрадание още не съм те убил.

— Разбирам. Сега схващам как гледаш на света, как мислиш по време на битка и докъде се простира нравствеността ти. Жертва си на жалка слепота за нашето време и вече не ми се иска да говоря за каквото и да е с тебе. Върви, погуби сам себе си!

— Какво? Твърдиш, че съм сляп ли?

— Точно така. Не, при все че се е стигнало дотук, някак не мога да се откажа от последния остатък приятелство, който изпитвам към тебе. Имам да те науча на още нещо.

— Какво? Да не би родът Ода да има някакви тайни военни планове?

— Не е въпрос на полза или вреда. Ти си човек, достоен за съжаление. При все че си прочут със смелостта си, не знаеш как да живееш в тази тънеща в безпорядък страна. И не само това, но нямаш и желание да спасиш света от този безпорядък. Ти не си човек, по-долу си от всеки гражданин или земеделец. Как може да наричаш себе си самурай?

— Какво!? Не съм човек ли, каза?

— Точно така. Звяр си.

— Какво?

— Продължавай! Разгневи се, колкото можеш повече. Всичко това е насочено против самия тебе. Слушай, Мурашиге. Ако хората загубят чест и вярност, светът не става нищо повече от обиталище на зверове. Бием се непрестанно и адският огън на съперничеството между хората никога не догаря. Мислиш ли само за сражения, заговори и власт, и забравиш ли нравствеността и човеколюбието, няма да бъдеш враг единствено на господаря Нобунага. Ще бъдеш враг на цялото човечество и напаст за тази земя. Що се отнася до мене, ако си такъв човек, с радост сам ще откъсна главата ти.

Канбей каза каквото мислеше и потъна в мълчание. Навън се дочуваше някакъв шум. Пред прозореца на тъмницата служителите и личните слуги на Мурашиге бяха наобиколили своя господар и всички викаха.

— Посечете го!

— Не, не може да го убием.

— Това не се търпи.

— Успокойте се!

Изглежда Мурашиге бе раздвоен между тези, които искаха да извлекат Канбей навън и да го погубят на място и онези, които заявяваха, че неговото убийство ще има неприятни последствия. Навярно не бе в състояние да стигне до решение.

Накрая обаче дойдоха до извода, че дори и да го убият, няма какво да се бърза с това сега. След това, изглежда, страстите се уталожиха и в далечината се чуха отдалечаващите се стъпки на Мурашиге и останалите.

По станалото Канбей бързо разбра какво настроение цари в цялата крепост.

Макар знамето на бунта да бе вече открито развято, дори и сега имаше такива, които яростно желаеха битка с Ода и други, които се застъпваха за разбирателство с предишния съюзник. Под един и същ покрив, почти по всеки въпрос се разгаряше спор и лесно можеше да бъде разбрано какво е положението.