Ейджи Йошикава - Тайко

— Врагът!

Приближените му служители и членовете на неговото семейство застанаха наоколо и почнаха да сипят удари срещу нахлуващите отряди. Над тях горяха пламъци, отвсякъде ги обгръщаше черен дим. Проехтя звънът на оръжието — сабя срещу сабя, копие срещу копие. Скоро земята се покри с телата на убитите и ранените. По-голямата част от войниците в крепостта последваха Нагамаса и се биха, докато можеха. Всеки един се сдоби със славна смърт. Малцина бяха пленени или се предадоха. Падането на крепостта Одани по нищо не приличаше на поражението на Асакура в Ечидзен или на шогуна в Киото. И така, можеше да се каже, че Нобунага не е сбъркал в преценката си, като избра за свой зет Нагамаса.

Грижите на Хидейоши, който спаси Оичи и децата й от пламъците, и на Фуджикаге Микава не бяха свързани с битката. Ако нападателите бяха почакали само още три часа, Хидейоши и поверените му лесно биха могли да бъдат изведени вън от крепостта. Само минути, след като напуснаха кулата обаче, вътрешността на крепостта бе залята от пламъци и сражаващи се войници, тъй че за Хидейоши изведнъж се оказа много трудно да опази четирите деца и да ги изкара навън.

Фуджикаге Микава носеше на рамене най-малкото от момичетата, по-голямата й сестра Хацу седеше на гърба на Накаджима Сакон, а Манджу бе привързан с ремък към гърба на своя възпитател, Огава Денширо.

— Скачай на раменете ми — каза Хидейоши на Чача, но момиченцето отказа да се отдели от майка си.

Оичи я притискаше към себе си, сякаш не искаше да я пусне. Хидейоши ги откъсна насила и им се скара:

— Няма да има полза, ако ви ранят. Умолявам ви, така ми заръча да сторя господарят Нагамаса.

Не беше време да се отнася към тях със съчувствие и при все че думите му бяха учтиви, неговият тон плашеше. Оичи сложи Чача върху гърба му.

— Всички ли са готови? Стойте до мен. Моля, подайте ми ръка, господарке.

Нарамил Чача, Хидейоши затегли Оичи за ръката и се упъти право напред. Оичи се препъваше по пътя, като едва се удържаше да не падне. Скоро, без да каже дума, тя дръпна ръката си от тази на Хидейоши. Следваше го, както следва майката, полуобезумяла от грижа за децата, които вървяха преди и след нея посред целия безпорядък.

Сега Нобунага гледаше пламъците на крепостта Одани, които бяха почти достатъчно близо да обгорят лицето му. Планините и долините и от трите страни бяха почервенели и от горящата крепост се разнасяше рев като от огромна желязна пещ.

Когато всички храмове и манастири на връх Хиеи станаха жертва на пламъците, заедно с живота на всеки тамошен монах или мирянин, Нобунага гледаше това безчувствено. Сега същите тези очи бяха пълни със сълзи. Клането на връх Хиеи не можеше да са сравнява със смъртта на сестра му.

Човешкото същество е дарено както с разум, така и с инстинкт и двете често влизат в противоречие. Нобунага обаче имаше голяма вяра в това, което направи с връх Хиеи — разрушението на една-единствена планина обещаваше на безброй живота щастие и благоденствие. Смъртта на Нагамаса нямаше такива големи последствия. Той се бе сражавал с тесногръдо разбиране за чест и така Нобунага се оказа принуден и тук да стори същото. Бе молил Нагамаса да се откаже от своето назадничаво чувство за дълг и да сподели неговото по-широко виждане за света. Със сигурност до самия край се бе отнасял към него с голяма степен внимание и великодушие. Но и това великодушие трябваше да има граници. Би бил снизходителен към шурея си дори и до тази вечер, но неговите собствени пълководци нямаше да позволят това.

Макар и Такеда Шинген от Кай да е вече мъртъв, военачалниците и хората му още са в много добро здраве и за способностите на сина му се предполага, че надминават тези на бащата. Враговете на Нобунага само дебнеха той да се препъне. Би било глупост бездейно да чака дълго време на север в Оми, след като с един удар е разбил Ечидзен. Като слушаше такъв род разсъждения и доводи от военачалниците си, дори и господарят на Овари не бе в състояние да се застъпи след това за сестра си. А после Хидейоши помоли за позволение само за един ден да стане пратеник на Нобунага. И макар и още по светло да даде знак за добра вест, дойде вечерта, а после и нощта, а той не прати каквото и да било друго послание.

Пълководците на Нобунага негодуваха.

— Мислите ли, че е бил подведен от врага?

— Навярно е убит.

— Враговете замислят нещо, докато сме неподготвени.

Нобунага се примири и накрая даде нареждане за общо нападение. След като взе решението си обаче, той почна да се пита дали не е пожертвал живота на Хидейоши. Угризението му бе почти непоносимо.