Ейджи Йошикава - Тайко

Почувства, че може да се освободи от всякакви изкуствени задръжки.

— Чувствам се недостойна да живея мирно у дома си, докато други са навън в поход. Небето може да ме накаже, ако се оплача, че съм самотна.

Нобунага се засмя и прекъсна думите й.

— Не, не. Женското сърце си е все същото и няма нужда вие да криете това. Тъкмо като мислите за самотата на грижите за домакинството, по-издълбоко ще осъзнаете силните страни на съпруга си. Някой беше написал стихотворение за това; гласеше нещо от рода на: „На път, вън от дома; съпругът в заснежения хан разбира колко е ценна неговата съпруга“. Мога да предположа, че и Хидейоши едва се сдържа. И не само това, но и крепостта в Нагахама е нова. Да чакате сами през време на военните действия трябва да е било трудно, но срещнете ли се, ще бъдете отново като току-що омъжени.

Нене се изчерви чак до яката и се просна по очи на пода. Навярно си спомняше своето младоженство. Нобунага се досети за какво мисли тя и се усмихна.

Внесоха храна и лакирани яркочервени чаши за саке. Нобунага й подаде чашката и Нене изящно отпи от течността.

— Нене — каза той засмян.

Най-сетне в състояние да го погледне направо, тя вдигна поглед, като се питаше с какво ли ще продължи. Нобунага внезапно заговори.

— И само още нещо — не бъди ревнива.

— Да, господарю — отвърна тя, без в действителност да се замисли, ала веднага се изчерви.

И до нея бе стигнал слухът за това, как Хидейоши бил посетил крепостта Гифу, придружен от някаква красива жена.

— Такъв си е Хидейоши. Не е съвършен. Но ако една купичка за чай е съвършена, тя няма чар. Всеки има недостатъците си. Когато един обикновен човек има пороци, той става източник на неприятности; малцина обаче имат способностите на Хидейоши. Често съм се чудил що за жена би избрала мъж като него. Сега, след като се срещнах с теб днес, зная че Хидейоши трябва също да те обича. Не го ревнувай. Живейте в съгласие.

Как Нобунага бе успял така добре да разбере едно женско сърце? Макар и малко плашещ, това бе човек, на когото и тя, и съпругът й можеха да разчитат. Не знаеше дали да изпитва радост или неудобство.

Върна се в жилището си в града под крепостта. Това, за което най-вече разказа на своята разтревожена свекърва, обаче не бяха съветите на Нобунага относно ревността.

— Всеки път, щом някой спомене името на господаря, всички се разтреперват от страх и аз се чудех що за човек ли ще да е той. В тази страна обаче трябва да има малцина управници, които да са така меки като него. Не можех да си представя как един толкова изискан човек може да се превърне в свирепия демон, който казват че ставал щом седнел върху коня. Чувал е също нещо и за теб и каза, че имаш чудесен син и трябва да си най-щастливият човек в цяла Япония. Каза ми, че в цялата страна има малцина мъже като Хидейоши и че съм си избрала добър съпруг. Е, че той дори ме поласка и добави, че имам вещо око.

Пътуването на двете жени продължи спокойно нататък. Прекосиха Фува и най-сетне видяха от своите носила пролетното лице на езерото Бива.

Такеда Кацуйори, син на Такеда Шинген и господар на Кай

Баба Нобуфуза, старши служител на рода Такеда

Ямагата Масакаге, старши служител на рода Такеда

Курода Канбей, служител на рода Одера

Миоко, име прието от майката на Ранмару, когато става монахиня

Уесуги Кеншин, господар на Ечиго

Яманака Шиканосуке, старши служител на рода Амако

Мори Терумото, господар на западните области

Кикава Мотохару, чичо на Терумото

Кобаякава Такакаге, чичо на Терумото

Ода Нобутада, най-големият син на Нобунага

Укита Наоие, господар на крепостта Окаяма

Араки Мурашиге, старши служител на рода Ода

Накагава Себей, старши служител на рода Ода

Такаяма Укон, старши служител на рода Ода

Шоджумару, син на Курода Канбей

Сакума Нобумори, старши служител на рода Ода

Нагахама, крепостта на Хидейоши

Кофу, столица на Кай

Адзучи, новата крепост на Нобунага край Киото

Химеджи, опорната точка на Хидейоши за нашествие на запад

Западните области, владение на рода Мори

Итами, крепостта на Араки Мурашиге

Такеда Кацуйори бе посрещнал и изпратил тридесет пролети. Бе по-висок и по-широкоплещест от баща си Такеда Шинген и казваха, че е хубав мъж.

Беше на третата година след смъртта на Шинген четвъртият месец щеше да е краят на официалния период на траур.