Ейджи Йошикава - Тайко

Името на Баба и Ямагата като най-храбри Шингенови пълководци се бе разнесло далеч отвъд границите на Кай. Докато Шинген бе жив, косите им вече сивееха, но след смъртта му бързо побеляха.

Преди още да е дошло тазгодишното палещо лято, листата по планините на Кай бяха млади и нежнозелени, а водите на река Фуефуки бълбукаха песента на вечния живот. Колко ли от войниците обаче се питаха дали отново някога ще видят тези планини?

Войската не беше това, което бе приживе на Шинген. В плющенето на знамената по вятъра и шума на равномерно ходещите нозе се долавяше тъжната нотка от несигурността на живота. Но петнадесетте хиляди удариха своите бойни барабани, развяха знамената си и прекосиха границата на Кай. Великолепието им се отразяваше в очите на хората със същия блясък, като в дните на Шинген.

Също както аленото на залязващото слънце напомня изгрева, където и да погледнеш — дали към ярките флагове и знамена на всяко поделение или пък към струпаната плътно около господаря си, облечена в доспехи конница — не се долавяше признак на упадък. Кацуйори бе напълно уверен в себе си и вече си представяше вражеската крепост в Окадзаки паднала в ръцете му. Златната инкрустация на забралото му хвърляше отражения по хубавите му страни и бъдещето на този млад пълководец изглеждаше бляскаво. А и в действителност, дори след смъртта на великия Шинген, той вече бе постигнал победи, които разбудиха бойния дух на Кай.

Като потеглиха от Кай на първия ден от петия месец, накрая те прекосиха планината Хира откъм Тотоми и навлязоха в същинска Микава. Вечерта разпънаха стан пред една река.

От отсрещния бряг към тях с плуване се приближиха неприятелски самураи. Стражите бързо ги плениха. Двамата бяха служители на Токугава, прогонени от своята собствена област. Помолиха да ги отведат при Кацуйори.

— Какво? Защо са избягали тук?

Кацуйори знаеше, че това може да значи само едно — измяната на Ога е била разкрита.

Могъщата му войска вече бе навлязла в Микава. „Дали да нападам или да отстъпя?“, питаше се той отново и отново. Беше силно объркан и обезкуражен. Планът му изцяло разчиташе на измяната на Ога и объркването, което тя ще причини в крепостта Окадзаки. Неговото разкриване и задържане бяха страхотен неуспех. След като обаче е стигнал чак дотук, няма да е много храбро да отстъпи, без да е постигнал нищо. От друга страна неправилно ще е да тръгне безразсъдно напред. Мъжественият нрав на Кацуйори бе сериозно смутен. А упоритата му природа се дразнеше при спомена, че на тръгване от Кай Баба и Ямагата го предупредиха да не прави нищо прибързано.

— Три хиляди войници да потеглят за Нагашино — заповяда той. — Самият аз ще нападна крепостта Йошида и ще опустоша цялата околност.

Кацуйори вдигна стана си преди да съмне и потегли към Йошида. Лишен от каква да е вяра в своя успех, той опожари няколко села, за да покаже силата си. Не нападна крепостта Йошида, може би защото Иеясу и неговият син Нобуясу се бяха освободили и от последния изменник и бързо придвижиха отряди чак до Хаджикамигахара.

Съвсем различни от войската на Кацуйори, която, неспособна сега нито да напредне, нито да отстъпва, можеше само да се опитва да запази достойнството си, силите на Токугава бързо изтребиха изменниците и стремително се впуснаха напред.

— Умира ли или крепне нашата област? — беше техният боен призив.

Може и числото им да беше малко, но техният дух напълно се отличаваше от този на дружините на Кацуйори.

На два-три пъти предните отряди на двете войски се срещнаха в малки сблъсъци близо до Хаджикамигахара. Силите на Кай обаче също не бяха наивни и като разбраха, че ще им е трудно да се мерят с бойното въодушевление на противника, внезапно се оттеглиха.

Поде се вик:

— Към Нагашино! Към Нагашино!

Бързо смениха посоката на похода си и показаха гръб на силите на Токугава, сякаш имат важна работа другаде.

Нагашино беше старо поле на битки и за крепостта му говореха че е непревземаема. През първата половина на века тя бе под властта на рода Имагава, по-късно Такеда я поискаха като част от Кай. После, в първата година на Теншо, беше превзета от Иеясу и сега бе поверена на Окудайра Садамаса от рода Токугава, с гарнизон от петстотин човека.

Заради своята стратегическа важност Нагашино, дори и в мирно време, бе средище на всякакъв род заговори, предателства и кръвопролития.

На вечерта на осмия ден от петия месец войската на Кай вече бе обсадила малобройните защитници на укреплението.