Ейджи Йошикава - Тайко

Щом обаче всички излязоха, Нобунага се обърна към Иеясу:

— Простете ми, че пред всички скастрих така остро храбрия Тадацугу. Намирам плана му за отличен, но се боях той да не стигне до ушите на неприятеля. Бихте ли го утешили по-късно?

— Не, отстрана на Тадацугу беше очевидно непредпазливо да разкрива нашите замисли, макар и да беше сред свои. Това бе за него добър урок. А и аз научих нещо.

— Толкова остро го смъмрих, че се съмнявам дали и собствените ни хора ще си помислят, че ще използваме замисъла. Повикайте Тадацугу, и му дайте позволение да нападне изненадващо Тобигасу.

— Сигурен съм, че да чуе точно това е неговото най-съкровено желание.

Иеясу прати да доведат Тадацугу и му предаде желанието на Нобунага.

Военачалникът не се нуждаеше от нови подкани за действие. При пълна тайна той завърши приготовленията на своята част и после се срещна насаме с Нобунага.

— Тръгвам по залез-слънце, господарю — бяха единствените негови думи.

Нобунага също говори малко. При все това той повери на Тадацугу петстотин от своите стрелци с пушка. Целият отряд обхващаше над три хиляди души.

Излязоха от лагера с падането на нощта, в пълната тъмнина на петия месец. Някъде по времето, когато потегляха, мракът бе прорязан напречно от бели пръски дъжд. Докато вървяха мълчаливо напред, пороят ги измокри до кости.

Преди да изкачи връх Мацу, цялото множество се скри в сградите на един храм в подножието му. Войниците съблякоха доспехите, оставиха конете си настрана и нарамиха всичко, което щяха да взимат със себе си.

Изтощително стръмният склон се бе разкалял от поройния дъжд. При всяка нова крачка мъжете се плъзгаха обратно назад. Като се опираха на дръжките на копията и се хващаха за ръцете на другарите си отпред, те изкатериха триста и петдесетте разкрача до върха.

В нощното небе вече се появяваше бледа светлина, предвещаваща идването на утрото. Облаците постепенно се разтвориха и утринното слънце проряза с великолепието си гъстото море от мъгла.

— Прояснява се!

— Щастие свише!

— Условията са превъзходни!

На върха на планината мъжете облякоха доспехите и се разделиха на две. Първата група щеше да нападне призори вражеското укрепление в планината, а останалите — да настъпят към Тобигасу.

Такеда бяха подценявали опасността и сега се събудиха с викове на объркване. Подпалените от частите на Тадацугу пожари вдигнаха черен дим над планинската крепост. Разгромени, Такеда побягнаха в безредие към Тобигасу. Дотогава обаче вторият отряд на Тадацугу вече бе проникнал през крепостните стени.

Предишната вечер, преди пълководецът да потегли, цялата войска на Нобунага получи заповед за настъпление. Това обаче нямаше да е начало на битка.

Без да обръща внимание на плющящия дъжд, войската се придвижи към околността на връх Чаусу. От тогава до сутринта войниците забиваха в земята донесените от тях колове и ги завързаха с въжетата, като направиха така ограда, прилична на извита стоножка.

Утрото наближаваше и Нобунага огледа укреплението от седлото на коня си. Дъждът бе спрял, а издигането на оградата — привършено.

Обърна се към пълководците на Токугава и през смях им извика:

— Чакайте и ще видите! Ще оставим днес войската на Кай да се приближи и после ще ги изловим като голишарчета.

„Дали?“, помислиха си всички. Подозираха, че просто се опитва да им вдъхне увереност. Съвсем добре виждаха обаче, че войниците от Гифу, онези отряди, които бяха носили коловете и въжетата чак от Окадзаки, сега са на бойното поле. А тридесетте хиляди кола бяха превърнати в дълга, извита като змия ограда.

— Нека отбраните отряди от Кай само дойдат!

Самото съоръжение обаче не можеше да бъде използвано за нападение над врага. И за да унищожат противниците по начина, който бе описал Нобунага, трябваше да ги примамят към оградата. С такава цел един от отрядите на Сакума Нобумори и стрелците на Окубо Тадайо бяха пратени да ги причакат вън от ограждението.

Внезапно хор от гласове се вдигна към небето. Такеда бяха подценявали своите неприятели и сега, когато видяха черния дим откъм Тобигасу зад тях, нададоха смутени викове.

— Врагът е и зад нас!

— Притискат ни в гръб!

Смущението им почна да преминава в паника и Кацуйори даде заповед за нападение.

— Не се бавете нито миг! Да чакаме врага само ще му даде предимство!

Собствената му самоувереност и вярата на войската, която се основаваше на нея, се свеждаше до това: „Никога не се съмнявайте в мен! Доверете се на военната доблест, която от времето на господаря Шинген никога не е познала поражението.“