Ейджи Йошикава - Тайко

— Защо не настъпвате?! — питаха постоянно Баба и от щаба на Кацуйори, и собствените му помощници.

Но пълководецът не искаше да се помръдне.

— Имам си причина да обмисля за момент нещата и е по-добре да се спра тук, за да видя какво става наоколо. Нека останалите тръгнат напред и настъпят. Спечелете слава за себе си.

Всеки от военачалниците, който се приближеше достатъчно, за да нападне оградата, претърпяваше все същото поражение. А после Кацуие и Хидейоши пратиха своите поделения далеч на север по селата и заплашиха да откъсват предните редици на кайската войска от стана им.

Бе почти пладне и слънцето, високо в небето, обещаваше край на дъждовния сезон. Гореше земята с неочакван зной и с цвета си вещаеше жежко лято.

Сражението бе започнало призори, през втората половина на Часа на тигъра. Въпреки постоянния приток на нови отряди, мъжете от войската на Кай вече се къпеха в пот и дишаха тежко. Пролятата сутринта кръв като лепило бе засъхнала по доспехите, косите и кожата им. А сега, накъдето и да погледнеш, се лееше нова.

Зад гърба на централните части, Кацуйори ревеше като демон. Накрая прати в боя всички поделения, включително и резервното, което обикновено се пазеше за особено опасни случаи. Ако бе схванал по-бързо положението, можеше да приключи всичко само със съвсем малка част от щетите, които търпеше сега войската му. Наместо това обаче, той минута след минута сам превръщаше една малка грешка в чудовищна. Накратко, битката не беше въпрос просто на боен дух и смелост. Като че силите на Нобунага и Иеясу бяха заложили ловджийски клопки и очакваха идването на диви патици или глигани. Отрядите на Кай, който нападаха така яростно, не постигнаха нищо повече от загуба на ценни воини в безполезни пристъпи.

Уви, говореше се, че дори Ямагата Масакаге, който така добре се бе сражавал от сутринта в лявото крило, бил покосен в битката. Други прочути пълководци, хора с голяма смелост, един подир друг изпопадаха на земята, докато накрая убитите и ранените наброиха над половината от цялата войска.

— Очевидно е, че противникът ще бъде разбит. Не е ли сега подходящият момент?

Военачалникът, казал това, бе Саса Наримаса, който от сутринта наблюдаваше битката заедно с Нобунага.

Нобунага незабавно му нареди да предаде неговите заповеди на отрядите зад оградата.

— Оставете оградата и нападайте — каза той. — Разгромете ги до един!

Дори и шатрата на Кацуйори падна под напора на нападателите. Токугава притиснаха отляво. Ода разкъсаха предните редици на Такеда и яростно връхлетяха върху централните части. Заклещени по средата, многобройните знамена, военачалнически флагове, цвилещи коне, лъскави доспехи, мечове и копия, които като съзвездия блестяха около Кацуйори, бяха потопени в кръв и паника.

Само останалите в Маруяма сили на Баба Нобуфуза още бяха невредими. По един самурай военачалникът прати на своя господар бележка, в която настояваше за отстъпление.

Кацуйори раздразнено заудря с крак по земята. Не можеше обаче да отрича очевидното. Централният отряд отстъпваше разгромен и покрит с кръв.

— Трябва временно да отстъпим, господарю.

— Преглътнете гнева си и помислете какво ни предстои.

Пълководците на Кацуйори отчаяно поведоха хората вън от главния лагер и някак си се измъкнаха от капана, в който бяха попаднали. За противника бе ясно, че основната войска на Кай е в безредно отстъпление.

След като придружиха Кацуйори до един близък мост, военачалниците се обърнаха назад и образуваха преграда, която да посрещне отрядите на преследвачите. Всички паднаха геройски в битката. Баба също изпроводи бягащия Кацуйори и жалките останки от войската му чак до Мияваки. Накрая обаче старият пълководец обърна коня си на запад. Гърдите му бяха изпълнени с хиляди мисли.

„Живях един дълъг живот. А не може ли да се каже, че е бил и кратък? Същински дълъг или същински кратък, само този единствен миг, предполагам, е вечен. Мигът на смъртта… Може ли вечният живот да бъде нещо повече от това?“

После, точно преди да се спусне посред неприятелите, се закле: „Ще поискам прошка от господаря Шинген на онзи свят. Бях недобър съветник и пълководец. Сбогом, планини и реки на Кай!“

Обърна се назад, проля една сълза за своята област, после внезапно пришпори коня.

— Смърт! Не ще посрамя името на господаря Шинген!

Гласът му потъна в морето на огромната вражеска войска. Надали трябва да се добави, че неговите служители до един го последваха и доблестно паднаха в боя.