Ейджи Йошикава - Тайко

Историята обаче се движи като лудо препуснал кон. Южните варвари, португалците, бяха преобразили военното дело с внасянето на огнестрелните оръжия. Колко тъжно, че Такеда Шинген не се оказа достатъчно мъдър, за да предвиди това. Защитена от планините, дефилетата и реките си, Кай бе откъсната от средището на държавния живот и от външни влияния. В добавък към това, самураите там бяха в плен на присъщите на хората от планински области упорство и горделивост. Много малко се бояха от собствените си недостатъци и нямаха желанието да изучават новото от другите земи. Следствие от всичко това бе че изцяло разчитаха на конницата и отбраните си части. Дружините начело с Ямагата нападнаха яростно отрядите на Сакума Нобумори пред оградата. Нобунага, напротив, беше подготвил добре обмислени ходове, с използване на нова тактика и въоръжение.

Дъждът току-що бе спрял; земята беше разкаляна.

Лявото крило на войската на Кай — двете хиляди под началството на Ямагата получиха от своя пълководец заповед да не нападат оградата. Тръгнаха в обход, за да я заобиколят. Калта обаче беше ужасна. Пороят предишната нощ бе изкарал потока от бреговете му. Това природно бедствие остана непредвидено дори и от Ямагата, който предварително изцяло бе проучил разположението на местността. Войниците затъваха до глезени в калта. Конете не можеха да се движат.

На всичко отгоре, стрелците на Ода начело с Окубо откриха огън по фланга на Ямагата.

— Към тях! — заповяда той.

При тази кратка команда окаляната войска отново смени посоката си и настъпи към стрелците на Окубо. По двете хиляди мъже сякаш пръскаха малки струйки кал. Падаха и викаха, улучени от изстрелите на пушките, а от телата им струеше алена кръв. Собствените им коне стъпваха по тях и хората крещяха в жалко объркване.

Най-сетне двете части се срещнаха. Начинът за водене на война от десетилетия се променяше. Старият боен обичай всеки самурай да казва на висок глас името си и да обявява, че е потомък на еди-кого си и че господарят му е повелител на еди-коя си област, бързо изчезваше.

И така, веднага след избухването на ръкопашен бой едно голо острие се впи в друго, воин се вкопчи във война и ужасът не можеше да се опише с думи.

Най-добрите оръжия бяха първо пушката, а след нея — копието. То не се използваше за промушване, а по-скоро за размахване и удари и такива бяха похватите, на които обучаваха младите бойци. Ето защо дължината се смяташе за предимство и имаше копия с дръжки, дълги от дванадесет до осемнадесет педи.

Обикновените войници бяха лишени и от подготовката, и от смелостта, които това положение изискваше, и всъщност знаеха само как да нанасят удари с копията си. Имаше обаче много случаи, когато някой опитен воин се втурваше посред тях с късото си копие, почваше да мушка във всички посоки и почти с лекота си спечелваше славата на сам герой, повалил дузини от неприятели.

Нападнати от рояци такива мъже, силите и на Токугава, и на Ода се оказаха безпомощни. Отрядът на Окубо бе пометен почти за един миг. Причината той и силите на Сакума да са вън от оградата, обаче, бе да привлекат частите на противника, а не да спечелят. Поради това нямаше да е грешно, ако се бяха обърнали и побягнали. Веднага, щом видяха пред себе си лицата на войниците от Кай обаче, те вече не бяха в състояние да спрат пламналата в душите им многогодишна вражда.

— Елате ни победете! — завикаха.

Нито пък можеха да устоят на подигравките и присмеха на кайските воини. Сред всичката тази кръв хората от Ода неизбежно захвърлиха предпазливостта настрани. Мислеха само за областта и за доброто си име.

Докато се разиграваше това, навярно Кацуйори и военачалниците му бяха сметнали че времето е назряло, тъй като централните части на петнадесетхилядната войска на Кай застъпваха напред, подобни на грамаден облак. Стройните им редици се разпиляха като гигантско ято птици, които се вдигат в полет и щом накрая наближиха оградата, всяка от частите закрещя едновременно своя боен вик.

В очите на Такеда дървената ограда явно бе просто нищо. Мислеха, че лесно ще си пробият път, ще я разрушат с един само пристъп и като свредел ще се врежат право в сърцето на войската на Ода.

Силите на Кай нададоха боен вик и се устремиха към оградата. Бяха пълни с решимост: някои се опитаха да се покатерят, други — да я съборят с големи чукове и железни пръти, трети — да я прережат с триони, а други още — да я полеят с масло и да я запалят.