Ейджи Йошикава - Тайко

Крепостта се издигаше в една планинска местност на източна Микава, на мястото където се сливаха реките Таки и Оно. На североизток зад нея нямаше нищо освен планини. Ровът й, който черпеше вода от бързото течение на двете реки, на ширина се движеше между сто и осемдесет и триста лакти. На най-ниското място брегът беше висок деветдесет лакътя, а на най-високото — стръмнина от сто и петдесет лакти. Водата не бе по-дълбока от пет-шест лакътя, но течението бе бързо. А имаше също и няколко плашещо дълбоки места, където се вдигаха водни пръски от бързеите или бушуваха водовъртежи.

— Що за показност?! — възкликна началникът на Нагашино, като видя от наблюдателницата изпипаното разположение на отрядите на Кацуйори.

Откъм десети Иеясу почна по няколко пъти на ден да праща при Нобунага вестоносци, за да го известяват за положението в Нагашино. Опасността за Токугава се смяташе опасност и за Ода, а обстановката в крепостта Гифу вече бе необичайно напрегната.

Нобунага даде положителен отговор, но не изглеждаше че подготвя внезапното свикване на своите части. Военният съвет продължи два дни.

— Няма надежда за победа. Безполезно ще е да вдигаме на крак войската — предупреди Мори Кавачи.

— Не! Това ще значи да обърнем гръб на дълга си! — възрази някой от останалите.

Други, като Нобумори, взеха междинно становище.

— Както казва генерал Мори, нашата възможност да победим Кай очевидно е малка, но ако отложим свикването на отрядите, Токугава може да ни обвинят в невярност и не внимаваме ли, не е изключено те да минат на другата страна, да влязат в съглашение с войската на Кай и да се обърнат против нас. Намирам за най-добре да подготвим отбранително разположение на силите си.

Тогава, из средата на присъстващите на военния съвет, един глас извика:

— Не! Не!

Беше Хидейоши, пристигнал бързо от Нагахама и довел предвожданите от него отряди.

— Предполагам, в този момент крепостта в Нагашино не изглежда особено важна — започна той, — но стане ли тя опора за кайското нашествие, отбраната на Токугава ще заприлича досущ на пробита дига, а щом това се случи, те, ясно е, няма дълго да устоят на Кай. Ако сега дадем такъв род преимущество на Кай, как за в бъдеще ще можем да разчитаме на някаква сигурност за нашата крепост Гифу?

Говореше високо и гласът му кънтеше от вълнение. Присъстващите не можеха да сторят друго, освен да го гледат. Продължи нататък:

— Не познавам такова военно учение, което да препоръчва, след като отрядите са били свикани, те да се разполагат на отбранителни позиции. Не трябва ли наместо това незабавно и уверено да тръгнем в бой? Нима Ода няма да успеят? И ще спечелят ли Такеда?

Всички военачалници мислеха, че Нобунага ще прати шест-седем, във всеки случай не повече от десет хиляди души, но на следващия ден той даде заповед да започне свикването на голяма тридесетхилядна армия.

Макар да не бе казал по време на съвета, че е съгласен с Хидейоши, сега показваше това с действията си. Решението му бе сериозно и той сам щеше да поведе частите.

— Може да казваме на тези хора подкрепления — каза той, — но сега става дума за съдбата на рода Ода.

Войската излезе от Гифу на тринадесети и на следващия ден стигна в Окадзаки. Почиваха само един ден. На сутринта на шестнадесетия ден на месеца вече бяха на полето на боя.

Щом се показаха утринните облаци, из цялото село се зачу конско цвилене. Знамената заплющяха на вятъра, а раковината отекна надлъж и нашир. Числото на частите, които потеглиха тази сутрин от града под крепостта Окадзаки, бе наистина огромно. Хората от малката област се изпълниха със страхопочитание. Видът на многобройните отряди и въоръжение, събрани от могъщата област-съюзник, предизвикваше и облекчение, и завист. Когато тридесетте хиляди войници на Ода преминаха в боен ред с различните си знамена, отличителни знаци и военачалнически флагове, бе трудно да се определи броя на частите, на които те са разделени.

— Погледнете колко много пушки имат! — възкликваха изненадано хората покрай пътя.

Войниците на Токугава не можеха да скрият своята завист — близо десет от общо тридесетте хиляди на Нобунага бяха въоръжени с пушки. Теглеха след себе си и големи чугунени оръдия. Най-странно от всичко обаче беше, че почти всеки пехотинец, който не носеше пушка, бе нарамил вместо това прът като тези, от които се правят дървени огради, и дълго въже.

— Какво, мислите, ще правят Ода с всичките тези колове? — чудеха се зяпачите.