Ейджи Йошикава - Тайко

Като говореха един през друг, двамата мъже очертаха общо своите възражения. Това бяха опитни стари бойци, обучени от самия Шинген и нямаха високо мнение нито за находчивостта, нито за храбростта на Кацуйори. Той, напротив, виждаше в тях заплаха. От известно време чувстваше това, а и неговият нрав не би му позволил да приеме назадничавите им съвети, че най-доброто засега е няколко години да се охраняват границите на Кай.

— Знаете, че не бих потеглил на прибързан поход. За подробностите попитайте Ойносуке. Този път обаче е сигурно, че ще превземем крепостите Окадзаки и Хамамацу. Ще им покажа, как се постига дълго лелеяна мечта. Трябва да пазим ходовете си в тайна. Не възнамерявам да кажа на хората ни какво правим, докато не притиснем отблизо врага.

Кацуйори ловко избегна протестите на двамата си военачалници, които добиха недоволен вид.

Съветът да се допитат до Ойносуке не им се нравеше, а и не бяха свикнали да се говори с тях по такъв начин. С едни и същи мисли в главата, двамата мъже се обърнаха един към друг и за миг останаха да се споглеждат така, в пълно изумление. Без никой да се допита до тях, старите Шингенови пълководци, такива като Атобе Ойносуке придвижваха отряди и взимаха решения.

Баба се опита още веднъж да говори на Кацуйори.

— По-късно ще изслушаме всичко, което има да ни каже господин Ойносуке, но ако бихте могли първо вие да ни споменете просто една-две думи за този таен план, двама стари военачалници като нас ще могат със собствените си очи да изберат добро място, където да загинат.

— Тук няма да ви кажа нищо повече — сряза го Кацуйори и погледна към хората наоколо си. — Доволен съм, че проявявате загриженост, но добре съзнавам от каква важност е настоящият въпрос. Освен това, сега не мога да се откажа от замисъла си. Рано тази сутрин положих клетва върху Михата Татенаши.

Щом чуха свещените имена, двамата пълководци се проснаха по очи и безгласно занареждаха молитви. Михата Татенаши бяха свещени предмети, които родът Такеда почиташе от поколения насам. Михата бе знамето на бога на войната Хачиман, а Татенаши — доспехите на основоположника на рода. За Такеда беше най-строг закон, че ако веднъж върху тези предмети е била положена клетва, тя не може да бъде нарушавана.

Че Кацуйори заяви, че е положил свещена клетва, означаваше че няма повече основания пълководците да му възразяват. В този момент раковината даде на отрядите знак да се подреждат и да се готвят за тръгване, което принуди двамата военачалници да се сбогуват. Все още разтревожени за съдбата на рода обаче, те отидоха да видят Ойносуке, който вече стоеше в строя.

Този накара останалите да се отдръпнат и с гордост им разказа за плана. В Окадзаки, която сега се управляваше от сина на Иеясу, Нобуясу, имало човек, ръководещ хазната, на име Ога Яширо. Преди известно време Ога прехвърлил предаността си към рода Такеда и сега бил доверен съюзник на Кацуйори.

Вестоносецът, който преди два дни пристигна в Цуцуджигасаки, носеше тайно писмо от Ога, който ги уведомяваше че времето е дошло. От началото на годината Нобунага е в столицата. А и още по-рано, когато Нобунага се опита да разгроми монасите-воини от Нагашима, Иеясу не му прати никакви подкрепления и съюзът между двете области като че се беше попропукал.

Щом войската на Такеда нападне с прословутата си бързина Микава, Ога ще намери начин да предизвика объркване в крепостта Окадзаки, да отвори крепостните порти и да пусне силите на Кай да влязат. После Кацуйори ще убие Нобуясу и ще вземе семейството Токугава за заложници. Крепостта Хамамацу ще е принудена да се предаде и нейните защитници ще се присъединят към войската на Такеда, което няма да остави на Иеясу друг избор, освен да избяга в Исе или Мино.

— Как мислите? Не звучи ли това като добра вест свише? — попита гордо Ойносуке, сякаш целият замисъл е само негов.

Двамата военачалници нямаха желание повече да го слушат. Оставиха младия пълководец и като се споглеждаха мълчаливо, се върнаха при собствените си поделения.

— Казват, Баба, че една област може и да падне, но планините и реките остават. Нито един от двама ни не иска да доживее да види планините и реките на една съсипана област — каза с искреност в гласа Ямагата.

Баба кимна и с тъжен поглед в очите добави:

— Краят на живота ни бързо наближава. Всичко, което ни е останало, е да си намерим добро място, където да загинем, да последваме предишния наш господар и да изкупим вината, че сме били недостойни съветници.