Ейджи Йошикава - Тайко

Нобунага съвсем точно можеше да отгатне какво става в сърцето на сестра му. Затова, редом със задоволството от нейното спасяване, той сега усещаше неподвластно нему отвращение към тази глупава жена, неспособна да разбере голямата обич на своя брат.

— Остави я, Хидейоши. Не си хаби думите.

Нобунага рязко стана от походното столче. После вдигна част от завесата, която покриваше шатрата му.

— Одани падна — прошепна той, загледан в пламъците.

Сега бойните викове и горящите в крепостта пожари утихваха и нащърбената луна хвърляше бяла светлина върху върховете и долините, чакащи утрото.

В същия миг нагоре по хълма се завтече един военен с хората си, които надаваха победни възгласи. Щом те положиха пред Нобунага главите на Асаи Нагамаса и неговите служители, Оичи изпищя, а децата се притиснаха към нея и заплакаха.

— Стига с този шум! — извика Нобунага. — Кацуие! Отведи малките далеч от нея! Поверявам ги на твоите грижи — и Оичи, и децата. Побързай и ги заведи на някое място, където няма да ги вижда никой.

После повика Хидейоши и му каза:

— Ти ще отговаряш за предишните владения на Асаи.

Беше решил да се върне в Гифу веднага след падането на крепостта.

Отведоха Оичи настрана. По-късно тя щеше да се омъжи за Кацуие. Но една от трите малки дъщери на Нагамаса, които слязоха тази вечер от пламтящата планина, щеше да има още по-странна участ от тази на майка си. Най-голямата, Чача, по-късно стана господарката Йодогими, любовница на Хидейоши.

Беше началото на третия месец на следващата година. За Нене пристигна добра вест — естествено, писмо от нейния съпруг.

Макар някои от стените на крепостта Нагахама още да са малко груби, мина толкова време, че едва дочаквам срещата с вас двете. Моля кажи на майка да почва да се готви за скорошно преместване тук.

При такава кратка бележка надали човек можеше да си представи какво става, но всъщност от Нова година насам съпруг и съпруга си бяха разменили доста на брой писма. Хидейоши изобщо нямаше време за отдих. От много месеци бе на поход в планините на северна Оми и тъй като на места бе принуден да влиза в сражения, дори когато имаше някакъв кратък отдих, скоро трябваше пак да се забърза за някое ново място.

Помощта на Хидейоши по време на нападението над Одани бе незаменима. Нобунага го възнагради, като за първи път му даде собствена крепост, както и сто и осемдесет хиляди крини земя от някогашното владение на рода Асаи. Досега просто беше военачалник, но с един скок сега се нареди сред местните владетели. В същото време Нобунага го почете с ново презиме — Хашиба.

Тази есен Хашиба Хидейоши стана известен на всички и сега стоеше на равна нога с останалите стари пълководци на рода Ода. Той обаче не бе доволен от своята нова крепост в Одани — положението й беше отбранително, добро за отстъпление и издържане на обсада, но не и подходяща отправна точка за нападения. Три часа път на юг, на брега на езерото Бива, намери по-добро място за обитаване — едно село на име Нагахама. Щом получи разрешението на Нобунага, незабавно започна строеж. До пролетта белите стени на кулата, дебелите укрепления и железните порти вече бяха привършени.

Хачисука Хикоемон бе натоварен със задачата да придружи съпругата и майката на Хидейоши от Суномата. Пристигна в Нагахама няколко дни, след като Нене бе получила писмото на Хидейоши. Тя и свекърва й се возеха в лакирани носила, а свитата им се състоеше от стотина придружители.

Майката на Хидейоши поиска от Нене да минат през Гифу, където да помоли да бъде приета от господаря Нобунага, за да му благодари за многобройните милости, с които ги е удостоил. Нене намери това задължение за тежка отговорност и го чувстваше като един вид изпитание. Сигурна бе, че ако се яви в крепостта Гифу и се представи сама пред господаря Нобунага, няма да е в състояние да стори нищо, освен да седи и да трепери.

При все това денят дойде и като остави свекърва си в странноприемницата, тя отиде сама в крепостта, където носеше и подаръци от Суномата. Вътре сякаш забрави всичките си притеснения. Веднъж озовала се там, тя за първи път вдигна поглед към своя господар и противно на очакванията си, го намери напълно открит по душа и дружелюбен.

— Трябва наистина да сте се преуморили с тези толкова продължителни грижи за крепостта, както и за свекървата ви. И освен това трябва да сте била самотна — каза Нобунага така свойски, че тя усети как собственото й семейство по някакъв начин е свързано с неговото.