Ейджи Йошикава - Тайко

— Извинете — рече Хидейоши, без да се обръща към никого в частност.

Влезе и като вървеше със ситни крачки, пристъпи право към Нагамаса, пред когото се просна по очи.

— Дойдох с благодарност, че сте разпоредили дори и на мен да бъде предложена чаша тук. Относно бъдещето на вашия син и три дъщери, то аз ще ги защитавам дори с цената на собствения си живот — каза Хидейоши на един дъх.

Ако бе спрял или би изглеждал дори най-малко уплашен, опиянението и омразата можеха да подтикнат самураите наоколо му към някаква злощастна постъпка.

— Такава е и моята молба, генерал Хидейоши.

Нагамаса пое една чаша и му я подаде направо.

Хидейоши взе чашата и отпи.

Нагамаса изглеждаше доволен. Хидейоши не бе посмял да спомене имената на Оичи или Нобунага. Красивата млада невеста на Нагамаса седеше отделена заедно с децата си встрани, скрита зад сребърен сгъваем параван. Бяха се сгушили заедно, като разцъфнали на ръба на малко езеро ириси. Хидейоши погледна с крайчеца на окото си трепкащата светлина на сребърния фенер, но не се обърна право към тях. Върна почтително чашата на Нагамаса.

— Засега трябва да забравим, че сме врагове — каза Хидейоши. — След като приех саке на събранието ви, с ваше позволение бих искал да изпълня кратък танц.

— Искате да танцувате ли? — попита Нагамаса и с това изрази изненадата на всички присъстващи.

Бяха донякъде поразени от този дребен мъж. Оичи придърпа децата към коляното си, досущ както квачката би защитила своите пиленца.

— Не се плашете. Мама е тук — прошепна им тя.

Като получи разрешение от Нагамаса да танцува, Хидейоши стана и излезе в средата на стаята. Тъкмо се канеше да започва, когато Манджу извика:

— Това е той!

Манджу и Чача здраво се хванаха за скута на майка си. Виждаха човека, който по-рано така ги бе уплашил. Хидейоши почна да отмерва такта с крак. В същото време с припляскване разтвори едно ветрило, украсено с червен кръг на златно поле.

Пееше със силен глас и танцуваше, сякаш в ума му няма съвършено нищо друго. Преди обаче неговият танц да е свършил, от едно място на крепостната стена отекнаха пушечни изстрели. После някъде по-отблизо дойде шум от ответен огън. Изглежда, в един и същи миг отрядите вътре и извън крепостта бяха започнали стрелба помежду си.

— По дяволите! — изруга Хидейоши и хвърли ветрилото си на земята. Още не е Часът на глигана. Мъжете вън от крепостта обаче не знаеха за това нищо. Той не даде повторен знак. Като си мислеше, че няма да нападнат, се бе чувствал повече или по-малко сигурен. Сега обаче, изглежда военачалниците в щаба са загубили търпение и решили да принудят Нобунага да предприеме незабавни действия.

„По дяволите!“ Ветрилото на Хидейоши падна в нозете на главните пълководци на крепостта, които всички заедно се бяха изправили на крака. Станалото съвсем определено привлече тяхното внимание върху Хидейоши, за когото досега не бяха мислили като за враг.

— Нападение! — извика един от хората.

— Страхливец! Излъгал ни е!

Тълпата самураи се разцепи на две. Повечето се спуснаха навън, докато останалите от мъжете наобиколиха Хидейоши, готови да го насекат на късчета със сабите си.

— Кой нареди това? Не го удряйте! Този човек не трябва да бъде убиван! — извика изведнъж Нагамаса с пълен глас.

В отговор неговите хора креснаха, сякаш не зачитаха началството му:

— Но врагът започна общо нападение!

Нагамаса пренебрегна недоволството им и извика:

— Огава Денширо, Накаджима Сакон!

Двамата мъже бяха възпитатели на децата му. Щом излязоха напред и се проснаха по очи на земята, Нагамаса повика и Фуджикаге Микава.

— Тримата трябва да защитавате съпругата и децата ми и да изведете Хидейоши от крепостта. Вървете! — нареди той.

После погледна твърдо към Хидейоши и като се успокои, доколкото му бе възможно, каза:

— Е, поверявам ги на вас.

Жената и децата се хвърлиха в нозете му, но той ги отблъсна и извика:

— Сбогом.

С тази единствена дума Нагамаса стисна една алебарда и се спусна в бушуващия мрак.

Едната страна на крепостта бе обгърната във високи стълбове пламък. Докато бягаше, Нагамаса инстинктивно закри с една ръка лицето си. Подобни на огнени крила, трески горящо дърво драскаха лицето му. Гъст черен пушек се извиваше нагоре над земята. Първият и вторият от самураите на Ода, проникнали през стените на крепостта, вече бяха обявили на глас имената си. Пламъците достигаха до жилищата в кулата и сега се стичаха по улуците по-бързо, отколкото всеки дъжд преди тях. Нагамаса зърна дружина мъже в железни шлемове, която се криеше в тази околност и изведнъж се дръпна рязко настрана.