Ейджи Йошикава - Тайко

От своя страна Мицухиде изглежда признаваше, че Хидейоши е човек от полза. Последният стоеше съвсем малко по-нагоре по старшинство от него самия и на военните съвети седеше пред него, но като останалите стари пълководци, Мицухиде се гордееше с положението на семейството си, своето потекло и възпитание. Той със сигурност не гледаше с неуважение на Хидейоши, но някак си изразяваше снизхождение към по-високопоставения от него с бележки като:

— Симпатичен човек си ти.

Това снизхождение се дължеше, разбира се, на характера на Мицухиде. Даже и когато чувстваше, че гледат на него отвисоко, Хидейоши обаче не показваше обида. Напротив, смяташе за естествено такова отношение от страна на по-умен човек като Мицухиде. С готовност признаваше голямото превъзходство на Мицухиде по отношение на ума, възпитанието и произхода.

— А, ето. Забравих нещо — каза Хидейоши, сякаш изведнъж се е сетил. — Имам да ви поздравя. Това, че сега получавате областта Тамба, трябва да е радост за вас. А и мисля, че е естествено след толкова много години предана служба. Моля се това да бъде начало на по-добра участ и да благоденствате за много години напред.

— Не, всички милости на Негово Височество са почест свръх моите заслуги.

Мицухиде винаги с голяма сериозност отговаряше на любезността с любезност. После обаче допълни:

— Макар че ми е дадена област, тя бе владение на предишния шогун и дори и сега има доста могъщи местни родове, които са се залостили зад стените си и отказват да се предадат на моята власт. Тъй че поздравленията са малко преждевременни.

— Не, не, вие сте прекалено скромен — възрази Хидейоши. — Веднага щом навлязохте в Тамба с Хосокава Фуджитака и сина му, родът Камеяма се предаде, значи вече сте пожънали плодове, нали? С интерес наблюдавах вашето превземане на Камеяма и дори Негово Височество ви похвали за това, как надвихте врага и влязохте в крепостта му без да изгубите и един човек.

— Камеяма беше само началото. Истинските трудности тепърва предстоят.

— Животът си заслужава да се живее само когато имаме трудности пред себе си. Иначе няма какво да ни подтиква напред. А нищо не може да е по-радостно от това да възстановите мира в новодареното ви от Негово Височество владение и да го управлявате добре. Та вие сам ще бъдете там господар и ще можете да правите всичко, което пожелаете — завърши Хидейоши.

Изведнъж и двамата почувстваха, че случайната им среща е продължила твърде дълго.

— Е, до скоро — каза Мицухиде.

— Почакайте само за малко — помоли го Хидейоши и внезапно смени темата. — Вие сте учен човек и може би знаете това. Колко от крепостите в Япония имат понастоящем укрепени каменни кули и в кои области са те?

— Крепостта на Сатоми Йошихиро в Татеяма, област Ава, има триетажна кула, която се вижда от морето. В Ямагучи в областта Суо, Оучи Йошиоки също построи четириетажна кула в своята главна крепост. Тя е навярно най-внушителната в цяла Япония.

— И само тези двете ли са?

— Доколкото ми е известно. Но защо питате сега за това?

— Е, днес бях при Негово Височество, говорихме за различни крепостни постройки и господин Мори с жар обясняваше предимствата на каменните кули. Той определено препоръча да включим една в крепостта, която господарят Нобунага ще строи сега в Адзучи.

— А? Кой господин Мори?

— Оръженосецът на Негово Височество, Ранмару.

За миг Мицухиде сбърчи чело.

— И вие може би имате малки съмнения по това?

— Не особено.

Лицето на Мицухиде бързо си върна обичайния небрежен израз, той смени темата и те поговориха още няколко минути. Накрая се извини и забърза към вътрешността на двореца.

— Господарю Хидейоши! Господарю Хидейоши!

Големият коридор на двореца Ниджо бе пълен с хора, които отиваха или се връщаха от посещение при господаря Нобунага. Някой отново го повика по име.

— А, преподобният Асаяма — възкликна Хидейоши, щом с усмивка се обърна назад.

Асаяма Ничиджо бе мъж необикновено грозен. Араки Мурашиге, един от военачалниците на Нобунага, беше познат с грозотата си, но той поне имаше известно обаяние. Асаяма, от друга страна, бе просто един мазен на вид свещеник. Приближи се към Хидейоши и бързо сниши глас, сякаш е посветен в някаква особено важна работа.

— Господарю Хидейоши?

— Да, какво има?

— Тъкмо преди малко ми се стори, че обсъждахте нещо поверително с господаря Мицухиде.

— Нещо поверително ли? — засмя се Хидейоши. — Та това ли е мястото за поверителни обсъждания?