Ейджи Йошикава - Тайко

Стражите от централната порта и от кулата също бяха чули виковете на Чача и сега бързешком дойдоха на мястото.

Самураите образуваха железен обръч от доспехи около необикновения противник, който ги гледаше враждебно и притискаше сабята си към гърлото на Манджу. Останаха на разстояние, уплашени навярно от това, което се четеше в погледа на Хидейоши. Нямаха представа какво друго да правят, освен да викат останалите.

— Генерал Микава! — извика Хидейоши към едно от лицата помежду им. — Какъв е отговорът ви? Средството ми е доста жестоко, но ако не бях направил това, не виждам друг начин да не поставя господаря си в неудобство. Ако не ми дадете отговор, ще убия господаря Манджу!

Огледа се наоколо с големи пламнали очи и продължи:

— Наредете на тези войници да се отдръпнат, генерале! После ще говорим. Толкова ли е трудно да разберете какво да направите? Бавно се досещате наистина. В крайна сметка няма да е лесно да ме убиете и да спасите живота на момчето, като го запазите невредимо. Точно същото е като при господаря Нобунага, който иска да завземе крепостта и да спаси Оичи. Как бихте могли да запазите живота на господаря Манджу? Дори и да ме прострелят с мускет, това острие най-вероятно в същия миг ще промуши гърлото му.

Отначало езикът на Хидейоши бе единственото, което помръдваше. Думите приличаха на буен поток. Сега обаче очите му се движеха заедно с говора и всички окончания на неговото тяло постоянно ловяха движенията на враговете наоколо.

Никой не бе в състояние да стори каквото и да било. Микава усети размера на грешката си и сега изглежда внимателно слушаше какво казва Хидейоши. Беше се освободил от временното вцепенение и си върна спокойствието, което показваше в павилиона за чай. Най-сетне той дойде в състояние да се движи и махна с ръка на обиколилите Хидейоши мъже.

— Дръпнете се от него. Оставете това на мен. Дори да трябва да го заменя аз, на младия господар не трябва да се случи нищо. Върнете се до един по местата си.

После се обърна към Хидейоши и каза:

— Множеството се разпръсна, както пожелахте. Сега ще ми предадете ли, моля, младия Манджу?

— В никакъв случай!

Хидейоши енергично заклати глава, но после промени дори тона на гласа си:

— Ще върна младия господар, но искам да го предам лично на господаря Нагамаса. Ще се погрижите ли, моля, да ми уредите да бъде приет от господаря и от господарката Оичи?

Нагамаса стоеше в тълпата, която преди минута изчезна. Щом чу Хидейоши, загуби самообладание. Обичта към сина му надделя и той се втурна напред, като крещеше от негодувание срещу похитителя.

— Що за подлост е това да държите в ръцете си съдбата на невинно дете, та да можете просто да говорите?! Ако наистина сте Киношита Хидейоши, пълководецът на Ода, трябва да се срамувате от такъв злостен кроеж. Добре! Ако ми предадете Манджу, ще разговаряме.

— О! Тук ли сте бил, господарю Нагамаса? — каза Хидейоши и при все изражението на мъжа, учтиво се поклони на Нагамаса.

Още обаче стоеше разкрачен над Манджу и държеше върха на късата си сабя до гърлото на момчето.

Фуджикаге Микава се обади отстрани с треперещ глас:

— Господарю Хидейоши! Моля ви, пуснете го! Не ви ли стига думата на Негово Височество? Предайте господаря Манджу в моите ръце.

Хидейоши не обърна внимание на това, което му говореха и погледна към Асаи Нагамаса. Впери поглед право в неговото бледо лице и отчаяни очи и накрая изпусна дълбока въздишка.

— Ах. Значи знаете какво е да обичаш някой, който е от твоята кръв? И наистина разбирате състраданието към някого, когото обичаме? Мислех, че изобщо нямате представа от тези неща.

— Няма ли да ми го предадеш, негоднико? Нима ще убиеш това малко дете?

— Нямам и най-малко намерение да правя това. Но вие, който сте баща, ни най-малко не уважавате семейната привързаност.

— Не говори глупости! Нима всеки родител не обича детето си?

— Така е. Дори птиците и зверовете — съгласи се Хидейоши. — А щом нещата стоят тъй, предполагам няма да се присмивате като на глупост на това, че заради желанието си да спаси Оичи, господарят Нобунага не може да разруши тази крепост. А какво правите вие? В крайна сметка сте съпруг на Оичи. Нима не използвате слабостта на господаря Нобунага, като обвързвате живота на една майка и нейните деца със съдбата на своята крепост? Това е точно същото, както аз сега съм хванал господаря Манджу и притискам тази сабя към гърлото му, за да мога да разговарям с вас. Преди да обявите, че се държа като страхливец, помислете, моля, дали собствените ви действия не са също толкова страхливи и жестоки.