Ейджи Йошикава - Тайко

Някъде по пладне войниците на крепостната порта завикаха:

— Идат!

Стрелците по стената се заблъскаха един другиго в търсене на прицел. Единственият враг, който приближаваше обаче, беше някакъв самотен ездач. С небрежна лекота той препускаше към портата. Ако е пратеник, щеше да пристига съпровождан от други конници. Изпълнени със съмнение, защитниците наблюдаваха приближаването на мъжа.

Щом онзи дойде по-наблизо, един от началниците се обърна към войника с пушка до него:

— Трябва да е вражески пълководец. Не прилича на вестоносец и е много дързък. Незабавно стреляй по него.

Офицерът имаше предвид някой да даде предупредителен изстрел, но едновременно гръмнаха двама-трима.

При стрелбата мъжът с изненадан вид се спря. После вдигна бойно ветрило с червено слънце на златен фон, размаха го над главата си и извика:

— Хей, войници! Чакайте малко! Нима Киношита Хидейоши е някой, когото искате да застреляте? Направете го след като съм разговарял с господаря Нагамаса.

Докато викаше побягна и накрая стигна почти непосредствено под крепостната порта.

— Е, значи това е онзи Киношита Хидейоши от рода Ода. Чудя се какво ли иска.

Военачалникът на Асаи, който погледна надолу към него, имаше подозрения относно причината на това идване, но се отказа от опитите да застрелят пратеника.

Хидейоши вдигна поглед към портата на крепостта.

— Бих искал да предадете нещо във вътрешното укрепление — извика той отново.

Какво става? Чуха се гласове, които изглежда шумно обсъждаха събитието. Скоро към тях се примеси подигравателен смях и един военачалник на Асаи подаде глава над бойниците.

— Остави това. Предполагам, че си някой нов красноречивец, пратен от господаря Нобунага да преговаря с нас. Просто още веднъж си пилеете времето. Върви си!

Хидейоши повиши глас.

— Тишина! Кое правило позволява на човек с ранга на служител да гони гост на своя господар, без дори да запита този за намеренията му? Тази крепост така или иначе вече е паднала и аз не съм толкова глупав, че да си давам труд и да си губя времето да идвам тук като пратеник, който да ускори нейното разрушаване.

Думите му не бяха точно смирени.

— Идвам тук като представител на господаря Нобунага да запаля тамян пред възпоменателната плочка на господаря Нагамаса. Ако правилно съм чул, той е решен да умре и докато е все още жив, устроил собственото си погребение. През време на този живот те бяха приятели — не трябва ли и на господаря Нобунага да бъде позволено да запали тамян? Няма ли тук вече достатъчна почит между хората, та да си разменят такова внимание и приятелство? Нима решението на господаря Нагамаса и служителите му не е нищо повече от знак на отчаяние? Това заблуда за врага ли е или лъжливата смелост на страхливци?

Лицето над крепостната порта се отдръпна, може би от чувство на неудобство. За кратко време не последва отговор, но накрая портата леко се отвори.

— Генерал Фуджикаге Микава се съгласи да разговаря за няколко минути с вас — каза човекът и направи знак на Хидейоши да влезе.

После обаче добави:

— Господарят Нагамаса отказа да ви види.

Хидейоши кимна.

— Съвсем естествено е. Смятам господаря Нагамаса все едно за вече починал и няма да настоявам повече.

Докато казваше това, той влезе вътре, без да се оглежда наляво или на дясно. Как можеше този човек да влиза така спокойно посред враговете си?

Докато се качваше по дългата наклонена пътека от предната до централната порта, Хидейоши не обърна съвършено никакво внимание на човека, който го води. Щом наближи входа на вътрешното укрепление, Микава излезе да го посрещне.

— Дълго време мина — каза Хидейоши, сякаш това не бе нищо повече от обикновен поздрав.

Бяха се срещали веднъж преди и Микава с усмивка отвърна на приветствието:

— Да, наистина дълго време мина. Доста е неочаквано да ви видя при тези обстоятелства, господарю Хидейоши.

Очите на всички мъже в крепостта бяха зачервени, но лицето на военачалника изобщо не изглеждаше изтормозено.

— Не съм ви виждал от деня на сватбата на Оичи, нали генерал Микава? Това е доста отдавна.

— Така е.

— Чудесен ден и за двата ни рода беше това.

— Трудно може да кажеш какво крие съдбата. Но като погледнем безредиците и сътресенията от миналото, дори и това положение не е толкова необикновено. Е, влезте. Не съм в състояние да ви окажа кой знае какъв прием, но мога ли поне да ви предложа купичка чай?