Ейджи Йошикава - Тайко

— Какво има, Кютаро?

В гърдите на Нагамаса бързо се загнезди предчувствието за нещо непоправимо. Вакуи Кютаро не беше от самураите, разположени в третия двор, а служител на баща му.

— Почитаемият ви баща, господарят Хисамаса, току-що извърши сепуку. Проправих си път през врага, за да ви донеса това.

Кютаро падна на колене. Задъхан, той извади вързаната коса на Хисамаса и коприненото му кимоно, в което беше увита и ги постави в ръката на Нагамаса.

— Какво?! И първият двор ли е превзет?

— Тъкмо призори един отряд войници тръгнал по тайната пътечка от Кьогоку до пред крепостната порта, като развявал знамето на Оноги. Казали, че Оноги трябва бързо да се види с господаря Хисамаса. Като допуснали, че Оноги води своите собствени хора, стражите отворили портата на крепостта. Веднага след това вътре се втурна множество войници, които си проправиха път до вътрешното укрепление.

— Врагът ли?

— Голямата част бяха служители на господаря Хидейоши, но хората, показали му пътя, без съмнение са били тези на предателя Оноги.

— Е, а баща ми?

— Би се храбро до самия край. Преди да се самоубие, лично подпали вътрешното укрепление, но противникът изгаси пожара и зае крепостта.

— Ах! Ето защо не сме видели никакви пламъци или дим.

— Ако от първия двор се бяха вдигнали пламъци, вие щяхте да пратите подкрепления, или можехте да подпалите крепостта и след като баща ви загина, да се самоубиете заедно с жената и децата си. От това, мисля, се е боял врагът и е искал да го предотврати.

Изведнъж Кютаро впи нокти в пръстта и простена:

— Господарю… аз умирам…

С почтително притиснати към земята длани, главата му падна надолу. Бе водил и спечелил много по-жестока битка, отколкото на бойното поле.

— Още една юначна душа си отиде — оплака го някой зад гърба на Нагамаса и после тихо заприпява молитва.

Молитвените мъниста затракаха леко в тишината. Щом Нагамаса се обърна, видя, че това е първосвещеникът Юдзан — още един бежанец, потърсил убежище от войната.

— Съжалявам да чуя че господарят Хисамаса е срещнал рано тази сутрин края си — каза Юдзан.

— Имам молба, Ваше Преподобие — каза Нагамаса с твърд глас.

Думите му бяха спокойни, но не можеше да скрие жалния им тон.

— Идва моят ред. Бих искал да събера заедно всичките си служители и да устроя заупокойна служба, поне привидна, докато съм все още жив. В долината зад Одани има възпоменателен камък, на който е издълбано будисткото посмъртно име, което сам вие ми дадохте. Бихте ли могли, моля, да наредите да пренесат камъка вътре в крепостта? Вие сте духовник и врагът със сигурност ще ви пусне да минете.

— Разбира се.

Юдзан тръгна веднага. В този момент един от военачалниците на Нагамаса почти се сблъска с него, докато тичешком влизаше.

— Фува Мицухару е пред портата на крепостта.

— Кой е това?

— Служител на господаря Нобунага.

— Врагът ли? — процеди Нагамаса. — Прогонете го. Въобще не ми трябват служителите на Нобунага. Ако не иска да си ходи, наврете му в носа малко камъни от портата.

Самураят се подчини на нареждането на Нагамаса и незабавно се спусна напред, но скоро пристигна друг военен.

— Вражеският пратеник още стои пред вратата. Каквото и да му говорим, не иска да си тръгне. Настоява, че войната е война, а преговорите — преговори и пита защо не се отнасяме към него, както подобава на представител на областта му.

Нагамаса не обърна внимание на тези оплаквания и се скара на мъжа, който му ги бе повторил:

— Защо ми обясняваш какво е възразил онзи, когото ви казах да прогоните?

В същия миг се появи още един военачалник.

— Военните правила налагат, господарю, дори и само за малко да се срещнете с него. Аз не бих оставил да кажат, че Асаи Нагамаса се е забравил дотолкова, че загубил самообладание и отказал да приеме един вражески пратеник.

— Добре, пуснете го да влезе. Поне ще го видя. Ето там — каза Нагамаса и посочи към стаята на стражата.

Повече от половината от войниците в крепостта на Асаи се надяваха, че през портата им влиза мирът. Не че им липсваха почит и преданост към Нагамаса, но „дълга“, който той проповядваше и причините за тази война бяха преплетени с неговите отношения с Ечидзен и негодуванието му от честолюбието и постиженията на Нобунага. Войниците повече от добре разбираха това противоречие.

А имаше и още нещо. Макар досега крепостта Одани да се държеше упорито, вече бяха паднали и първият, и вторият вътрешен двор. Каква е възможността им за победа, заклещени в тази изоставена и самотна крепост?