Ейджи Йошикава - Тайко

Нобунага преодоля тази пречка за женитбата, като прати на Асакура писмено обещание, че няма да напада техните владения.

Скоро след сватбата и бащата на Нагамаса, и родът Асакура на който бе задължен за толкова много услуги, се заопитваха да принудят младия съпруг да се отнася към жена си с подозрение. Между това Асаи се бяха присъединили към Асакура, шогуна, Такеда Шинген от Кай и монасите-воини от връх Хиеи в техния насочен против Нобунага съюз.

На следващата година Нобунага нахлу в Ечидзен и внезапно бе ударен в гръб. Като отряза пътя му за отстъпление и влезе в съглашение с рода Асакура, Нагамаса замисляше неговото пълно унищожение. По това време вече бе дал на шурея си да разбере, че няма да остави своите решения да се влияят от родството им, но онзи не искаше да повярва в това. Частите на Асаи и бойния кураж на мъжа, комуто Нобунага се бе доверявал, се превърнаха в огън под самите му нозе. Всъщност, превърнали се бяха направо в окови. След разгрома на Ечидзен обаче, крепостта Одани не беше повече нито огън, нито спънка.

Въпреки това и сега Нобунага още се надяваше да не му се налага да убие Нагамаса. Естествено, той хранеше уважение към неговата храброст, но повече от това го спираше привързаността, която изпитваше към Оичи. Хората намираха това за странно, като си спомнеха как когато разруши с огън връх Хиеи, този владетел не обърна внимание, че го нарекоха „царя на злите сили“.

Есента напредваше ден след ден. Призори росата по тревите около крепостта беше студена и влажна.

— Случи се нещо ужасно, господарю.

Гласът на Фуджикаге Микава бе необичайно разтревожен. Тази нощ Нагамаса спа до мрежата против комари, която пазеше съпругата и децата му, без да сваля доспехите си.

— Какво има, Микава?

Задъхан, той бързо излезе от спалнята. „Утринно нападение!“ Това беше първата му мисъл. Но бедствието, за което го извести Микава, бе по-лошо и от това.

— През нощта Ода са превзели двора Кьогоку.

— Какво?!

— Няма съмнение. Може да се види от кулата, господарю.

— Не може да бъде.

Като много пъти се спъваше по тъмните стълби, той бързо се покачи на наблюдателницата. Макар Кьогоку да беше доста надалеч, дворът изглеждаше, сякаш е точно под него. На върха на крепостта в далечината там се вееха много на брой знамена, но нито едно от тях не принадлежеше на Асаи. Един от военачалническите флагове, който бляскаво и гордо се развяваше на вятъра, съвсем ясно сочеше присъствието на Хидейоши.

— Предали са ни! Добре! Ще им покажа. Ще покажа на Нобунага и всички самураи в тази страна — каза той и се насили да се усмихне. — Ще им покажа как умира Асаи Нагамаса!

Нагамаса се спусна по притъмнелите стълби на наблюдателницата. На служителите, които го следваха, се стори че придружават своя господар дълбоко под повърхността на земята.

— Какво… какво става? — попита жално по средата на стълбището някой от военачалниците.

— Оноги Тоса, Асаи Генба и Митамура Уемон са минали на страната на противника — отвърна му един от останалите.

Друг се обади с горчив глас:

— При все че бяха старши служители, те измениха на оказаното им с поверяването на Кьогоку доверие.

— Това не са човеци!

Нагамаса се обърна и каза:

— Стига сте се оплаквали!

Застанаха в широката, постлана с дърво стая на долния край на стълбите, огрята от слаба светлина. Укрепеното помещение напомняше на голяма клетка или килия на затвор. Бяха донесли тук много от ранените и сега те лежаха на сламени рогозки и стенеха.

При минаването на Нагамаса дори и лежащите самураи направиха усилие да коленичат.

— Няма да ги оставя да умрат напразно! Няма да ги оставя да умрат напразно! — каза с просълзени очи Нагамаса, докато минаваше покрай тях.

И все пак повторно се обърна към военачалниците си и строго им забрани да се оплакват.

— Няма полза да обиждате други. Всеки от вас трябва да избере собствения си път — дали ще се предаде на врага или ще умре заедно с мен. И от двете страни сте нравствено задължени. Нобунага се сражава да възроди страната, аз — за името и честта на самурайското съсловие. Ако мислите, че е по-добре да се предадете на Нобунага, тогава идете при него. Със сигурност не се каня да ви спирам!

Като каза това, той излезе да провери защитата на крепостта, но преди да е изминал и стотина крачки, бе известен за нещо много по-сериозно от загубата на Кьогоку.

— Господарю! Господарю! Ужасна новина!

Потънал в кръв, един от офицерите му се затича към него и падна на колене.