Ейджи Йошикава - Тайко

Господар и служител седнаха на земята. Цветът и класовете на есенната трева стигаха чак до раменете им. Нобунага впери неподвижен поглед в крепостта долу и после се обърна към Хидейоши.

— Смея да кажа, че моята сестра ми е сърдита. Аз бях този, който я омъжи, в рода Асаи, без дори да й даде да каже какво мисли. Казах й да се пожертва за доброто на рода и че тази връзка е необходима за сигурността на нашата област. Чувствам се, сякаш и днес още мога да видя всичко това, Хидейоши.

— Аз самият добре си го спомням. Тя имаше огромно количество багаж и много красиво носило, бе заобиколена от прислуга и накичени коне. Много пищен бе тогава онзи ден, когато отиде да се омъжи на север от езерото Бива.

— Оичи беше само едно невинно момиче на четиринадесет години.

— Беше такава малка и хубава невеста.

— Хидейоши.

— Да?

— Разбираш ме, нали? Колко болезнено е за мен това…

— По същата тази причина то е трудно и за мене.

Нобунага кимна с брадичка в посока на крепостта.

— Не е страшно самото решение да разруша тази крепост, но като си помисля как да опитам да изведа оттам Оичи, без да й навредят…

— Когато ми наредихте да огледам тайно местността около крепостта Одани, допуснах, че замисляте поход срещу Асакура и Асаи. Сигурно звучи, сякаш отново се самолаская, но ако ми позволите да говоря откровено, мисля, господарю, че сте малко сдържан в това да показвате естествените си чувства, както и със сигурност — причината за вашето безпокойство. Не ми подхожда да говоря така, но мисля, че открих още едно от добрите ви качества.

— Ти си единственият — Нобунага цъкна с език. — Кацуие, Нобумори и останалите ме гледат, сякаш през последните десет дни съм си пилял времето. По лицата им личи, че изобщо не ме разбират. Изглежда, Кацуие, особено, ми се присмива зад гърба.

— Това, господарю, е защото все още сте объркан по кой път да тръгнете.

— Не мога да не съм объркан. Ако разкъсаме противника на малки късчета, няма съмнение, че Асаи Нагамаса и баща му ще повлекат Оичи със себе си към дъното на пламъците.

— Така навярно би станало.

— Казваш, че от самото начало изпитваш същото като мен, Хидейоши, но слушаш това с необикновено хладнокръвие. Нямаш ли някакъв план?

— Не че нямам такъв.

— Е, защо тогава не побързаш и не успокоиш ума ми?

— Напоследък правя всичко възможно да не давам никакви препоръки.

— И защо?

— Понеже в щаба има още много други хора.

— Да не се страхуваш от ревността на останалите? Тя също дразни. Главното обаче е, че аз съм този, който взима всички решения. Веднага ми кажи плана си.

— Погледнете там отсреща, господарю — посочи Хидейоши към крепостта Одани. — Това, което отличава тази крепост, е че трите вътрешни двора са по-разграничени и независими един от друг, отколкото в повечето останали укрепления. Господарят Хисамаса живее в първия от тях, а синът му Нагамаса, господарката Оичи и децата им — в третия.

— Ето там ли?

— Да, господарю. Сега, това, което виждате между първия и третия вътрешен двор, наричат двора Кьогоку и там живеят старшите служители — Асаи Генба, Митамура Уемондаю и Оноги Тоса. Значи, за да превземем Одани, наместо да настъпваме опашката или да удряме по главата, можем първо да сложим ръка върху двора Кьогоку и другите два ще бъдат отрязани.

— Да, разбирам. Твърдиш, че следващата ни крачка трябва да е да нападнем Кьогоку.

— Не, ако ударим по Кьогоку, първият и третият двор ще му пратят подкрепления. Хората ни ще бъдат нападнати и от двете страни и ще последва ожесточено сражение. В такъв случай да пробием напред ли ще се опитваме или да отстъпим? И в двата случая няма да можем да сме сигурни за съдбата на господарката Оичи вътре в крепостта.

— И какво тогава да направим?

— Очевидно е, разбира се, че най-добрият ход би бил да пратим при Асаи вестоносец, ясно да им обясним силните и слабите страни на тяхното положение и без произшествия да получим и крепостта, и Оичи.

— Трябва да знаеш, че вече на два пъти опитах това. Пращах вестоносец в крепостта и им съобщавах, че ако се предадат, ще им позволя да запазят владенията си. Уверих се, дали са научили, че Ечидзен е била завладяна, но нито Нагамаса, нито баща му пожелаха да отстъпят и на педя. „Твърдостта“ им, разбира се, не е нищо повече от това, че използват Оичи като прикритие. Мислят, че никога няма да нападна безразсъдно, докато държат в своята крепост собствената ми сестра.

— Но не е само това. През последните две години, откакто съм в Йокояма, внимателно наблюдавам Нагамаса — той наистина има известна дарба и сила на волята. Е, от дълго време се опитвам да измисля средство за превземането на тази крепост, да си представя най-добрите ходове, в случай, че някога се наложи да я нападнем. Завладях двора Кьогоку, без да загубя и един човек.