Ейджи Йошикава - Тайко

— Простете ми. Сбърках.

— Радвам се да чуя това. Но сега със сигурност сте в трудно положение — макар да сте се родили на шогунския пост.

— Искам да умра. Аз… господарю Нобунага… няма ли… да ми помогнете да си направя сепуку?

— Моля престанете! — изсмя се Нобунага. — Простете моята грубост, но подозирам, че дори не знаете как подобава да разрежете стомаха си. Никога не съм бил истински склонен да ви мразя. Просто вие никога не преставате да си играете с огъня и искрите постоянно прехвърчат в други области.

— Сега го разбирам.

— Е, мисля, най-добре би било тихо да се оттеглите някъде. Ще задържа сина ви при себе си и ще го възпитам, така че да няма нужда да се тревожите за бъдещето му.

Йошиаки бе пуснат и узна, че е свободен да си върви — в изгнание.

Под охраната на Хидейоши синът му бе отведен в крепостта Вакае. Това уреждане на въпроса всъщност бе проява на благосклонност в отговор на злобата, но Йошиаки го прие с обичайния си крив поглед върху нещата и не можеше да не смята, че синът му е учтиво взет за заложник. Наместник на крепостта Вакае беше Мийоши Йошицугу и по-късно Йошиаки намери подслон при него.

Като не искаше обаче да бъде домакин на досадлив, претърпял поражение благородник, Йошицугу скоро предизвика у него неудобство с думите:

— Мисля, че ще бъдете в опасност, ако останете още дълго тук. Нобунага би могъл при най-малък повод да промени мнението си и да нареди да ви отсекат главата.

Йошиаки бързо замина и отиде в Кии, където се опита да подтикне към бунт монасите-воини от Кумано и Сайга, като в отплата за разбиването на Нобунага им обеща грамадни привилегии. Като използваше името и достойнството на поста си, той не си спечели нищо повече, освен подигравките и присмеха на хората. Говореше се, че не останал дълго в Кии, а скоро преминал в Бидзен и станал зависим от рода Укита.

И с това започна една нова епоха. Може да се каже, че свалянето на шогуната бе внезапен прорез в гъстите облаци, които покриваха небосклона. Сега можеше да се види малко петно синьо небе. Няма нищо по-страшно от безцелно водещи страната управници, от владетели само на име. Във всяка една от областите властта държаха самураите, които защитаваха своите привилегии, а духовенството трупаше богатства и укрепваше влиянието си. Благородниците се бяха превърнали в мишки на Императорския двор, като един ден се опираха на войните, на следващия ухажваха духовенството, а после злоупотребяваха с властта в полза на самите себе си. Така Империята се бе разделила на четири нации — на свещениците, на самураите, на двора и на шогуната — и всяка от тях водеше своите частни войни.

Действията на Нобунага широко отвориха очите на хората. Макар обаче да вдигаха поглед към синьото небе, още не всички гъсти облаци бяха изчезнали. Никой не можеше да отгатне какво крие бъдещето. През последните две-три години се поминаха няколко важни люде. Преди две години едновременно починаха Мори Мотонари, господарят на най-голямото владение в западна Япония и Ходжо Уджиясу, повелител на източната част на страната. За Нобунага обаче тези събития далеч не бяха от така голяма значимост като смъртта на Такеда Шинген и изгнанието на Йошиаки. Особено кончината на Шинген, който постоянно го заплашваше от север, бе тази, която му даде свобода да съсредоточи силите си в една посока — посока, която правеше почти неизбежни нови битки и безпорядък. Със сигурност нямаше съмнение, че след гибелта на шогуната войнските родове във всички области ще вдигнат знамена и ще се запрепират кой първи да излезе на бойното поле.

— Нобунага опожари връх Хиеи и свали от власт шогуна. Такова беззаконие трябва да се накаже!

Това щеше да е бойният им позив.

Нобунага знаеше, че ще му се наложи да отнеме на своите съперници възможността за първи удар и да ги разгроми, преди да са в състояние да се съюзят срещу му.

— Побързай да се върнеш пръв, Хидейоши. Сигурно скоро ще дойда да те посетя в крепостта Йокояма.

— Ще ви очаквам.

Хидейоши, изглежда, бе схванал посоката на събитията и след като изпроводи сина на Йошиаки до Вакае, бързо се върна в своята крепост в Йокояма.

Бе краят на седмия месец, когато Нобунага пристигна в Гифу. В началото на следващия от Йокояма пристигна бързо писмо, написано със собствения лош почерк на Хидейоши:

Времето назря. Да действаме!

Сред продължаващата жега на осмия месец войската на Нобунага тръгна от Янагасе и пресече границата с Ечидзен. Насреща й беше армията на Асакура Йошикаге от Ичиджогадани. В края на седмия месец Йошикаге получи спешно известие от Одани, от Асаи Химамаса и неговия син Нагамаса, съюзниците му в северна Оми: