Ейджи Йошикава - Тайко

Щом чу това, Нобунага се обърна към столицата, изсмя се и без да спира войската си и за един ден, влезе в Осака. Този път стреснати бяха монасите-воини от Хонганджи. Внезапно изправени лице в лице срещу силите на своя главен противник, те нямаха представа какво да правят. За Нобунага обаче бе достатъчно само да построи хората си в боен ред.

— Можем да нанесем удара, когато пожелаем — каза той.

В този момент искаше най-вече да избегне всеки ненужен разход на военна сила. И досега постоянно бе пращал в Киото посланици с настоявания за отговор на Седемнадесетте точки. Това бе един вид последно предупреждение. Йошиаки погледна на него отвисоко — той е шогун и просто не му се иска да слуша мненията на Нобунага за своето управление.

Особено силно бе засегнат от две от Седемнадесетте точки. Първата се отнасяше до престъпна невярност към Императора. Втората имаше за предмет неблаговидното му поведение. При все че негов дълг е да поддържа мира в Империята, той сам подстрекава областите към бунтове.

— Безполезно е. Никога няма да приеме такъв род задочен разпит — само писмени бележки и послания — каза Араки Мурашиге на Нобунага.

Хосокава Фуджитака, който също се бе присъединил към Нобунага, допълни:

— Предполагам, няма полза да се надяваме, че шогунът ще се сепне, преди да е паднал от власт.

Нобунага кимна. Изглежда, всичко това му бе повече от ясно. Тук обаче нямаше да е необходимо да използва крайната жестокост, която приложи на връх Хиеи. А и не бе толкова беден на хрумвания, че да му се налага да използва един и същи подход два пъти.

— Назад към Киото!

Нобунага даде тази заповед на четвъртия ден от четвъртия месец, но тогава тя не изглеждаше нещо повече от опит да впечатли множеството с размера на войската си.

— Погледнете! Няма да ги остави да стануват много дълго. Също като предишния път, Нобунага се тревожи за Гифу и бързо ще оттегли войниците си — заяви въодушевен Йошиаки.

След известията, които запристигаха едно след друго обаче, цветът на лицето му почна да се променя. Тъкмо когато се поздравяваше сам за това, че отрядите са подминали Киото, войската на Ода се яви по пътя за Осака и заля столицата. После, без един боен вик и по-мирно, отколкото ако просто провеждаха бойно упражнение, войниците обградиха жилището на Йошиаки.

— Близо сме до Императорския дворец, така че внимавайте да не би да обезпокоите Негово Величество. Достатъчно ще е да накажем наглия шогун за неговите престъпления — нареди Нобунага.

Не се чуха никакви пушечни изстрели и дори не избръмча тетива. Всичко бе зловещо, даже много повече, отколкото ако имаше голямо раздвижване.

— Какво мислиш, че трябва да правим, Ямато? Какво се кани да ми стори Нобунага? — попита Йошиаки своя върховен съветник Мибучи Ямато.

— Вие сте жалко неподготвен. И сега ли още не разбирате какво е намислил Нобунага? Явно е дошъл да ви нападне.

— Н… но… аз съм шогунът!

— Това са размирни времена. Каква полза може да имате от една титла? Изглежда, пред вас са само две възможности за избор — да се решите да се биете или да настоявате за мир.

Докато казваше това, сълзи закапаха от очите на неговия служител. Той знаеше, че светът се променя, но изглежда бе решен да остане докрай в двореца Ниджо. Вече бе прехвърлил петдесетте — военачалник, минал разцвета на силите си.

— Да настоявам за мир ли? Има ли някаква добра причина аз, шогунът, да моля Нобунага за мир?

— Толкова сте главозамаян от шогунското звание, че единствената възможност за вас е да се самопогубите.

— Не мислиш ли, че ще спечелим, ако се бием?

— Няма причина това да стане. Би било направо смехотворно, ако окажете от това място съпротива с каквато и да било мисъл за победа.

— Е, тогава з… защо ти и останалите военачалници сте се облекли в такива пищни доспехи?

— Мислим, че това поне ще е красив начин за нас да умрем. Макар и положението да е безнадеждно, да дадем тук последен отпор ще бъде един достоен край след четиринайсет поколения шогуни. Такъв, в крайна сметка, е дългът на всеки самурай. Всъщност, това просто са един вид цветя за погребение.

— Чакай! Не нападайте още! Оставете пушките.

Йошиаки изчезна в двореца и се посъветва с Хино и Такаока, двама придворни, с които бе в приятелски отношения. След пладне оттам тайно излезе пратен от Хино вестоносец. След това от страната на Ода дойде наместникът на Киото и привечер Ода Нобухиро се яви като официален пратеник на Нобунага.