Ейджи Йошикава - Тайко

— Като по късмет Ою тъкмо се готвеше да потегли за Фува и аз му наредих да тръгне с нея като охрана на носилото й.

— Човекът е заложил на връщане от Кай живота си, а ти веднага му нареждаш да придружи твоята любовница? Няма ли Тендзо да се ядоса от това?

— С радост тръгна заедно с нея. Може да съм глупав господар, но той ме познава много добре.

— Ти изглежда се отнасяш към хората си малко по-различно от мене.

— Може да бъдете двойно по-спокоен, господарю. Тя може да е жена, но ако й се стори, че Тендзо се кани да разкрие комуто и да било някаква тайна, ще защити нашите интереси, дори и ако се налага да го убие.

— Остави самохвалството настрана.

— Простете. Знаете какъв съм.

— Не в това с работата — възрази Нобунага. — Кайският тигър е мъртъв и ние не може да се бавим. Трябва да действаме, преди всички да са узнали за смъртта на Шинген. Тръгвай още тази вечер, Хидейоши и побързай да стигнеш в Йокояма.

— Възнамерявах да направя това незабавно, затова пратих Ою обратно във Фува и…

— Забрави останалото. Имам съвсем малко време за сън. С идването на деня вдигаме на крак войската.

Мислите на Нобунага съвършено съвпадаха с тези на Хидейоши. Възможността, която винаги бяха търсили, моментът да сложат край на една отдавнашна грижа, сега бе настъпил. Грижата бе, разбира се, премахването на враждебния шогун и на стария ред.

Не е нужно да се казва, че след като Нобунага бе действащо лице на новата епоха, която идваше на смяна на старата, неговото настъпление бързо се осъществи. На двадесет и втория ден от третия месец войската му с гръм излезе от Гифу. Когато пристигна на брега на езерото Бива, тя се раздели на две. Едната половина, предвождана от Нобунага, се качи на кораби и заплува през езерото на запад. Другата, съставена от частите начело с Кацуие, Мицухиде и Хачия, пое по суша и занастъпва покрай южния бряг на езерото.

В областта между Катада и Ишияма сухопътната войска прогони враждебните на Нобунага части, съставени от монаси-воини и разруши издигнатите покрай пътя укрепления.

Съветниците на шогуна бързо свикаха съвет.

— Да се съпротивляваме ли?

— Да искаме ли мир?

Тези хора имаха голяма грижа — още не бяха дали ясен отговор на искането от седемнадесет точки, което Нобунага прати навръх Нова година на Йошиаки. В него той бе обобщил всичките си оплаквания срещу шогуна.

— Що за дързост?! Та аз в крайна сметка съм шогун! — възкликна ядосано Йошиаки, като с лекота забрави, че Нобунага бе този, който го защити и върна в двореца Ниджо. — Защо да трябва да се прекланям пред един никой като този?

Един след друг пращаха при Нобунага посланици за обсъждане условията на мира, но те си тръгваха, без да са били приети. След това, като своего рода отговор, шогунът нареди по пътищата, които водят към столицата, да се издигнат препятствия.

Възможността, която Нобунага очакваше и за която Хидейоши се беше готвил, бе идването на подходящ момент да накажат Йошиаки, задето не е отговорил на Седемнадесетте точки. Тази възможност дойде по-скоро, отколкото и двамата бяха предполагали — ускори я смъртта на Шинген.

Във всеки период от историята, тръгналият срещу своята гибел човек неизменно се придържа към нелепото заблуждение, че не той е този, който е обречен. Йошиаки попадна право в тази клопка.

— Можем да използваме и него — каза Нобунага, който сега погледна на шогуна по нов начин.

И така, отнасяха се към него със загатнато неуважение. Служителите на западналия му шогунат обаче не знаеха собствената си цена и в умствено отношение, каквато и да бе темата на разсъжденията им, тяхното разбиране не отиваше по-надалеч от миналото. Гледаха само през кривото огледало на столичната култура и вярваха, че тя господства в цяла Япония. Като се уповаваха на закостенялата политика от миналото, те разчитаха на монасите-воини от Хонганджи и на множеството самурайски предводители в различните области, които мразеха Нобунага.

Йошиаки още бе в неведение относно смъртта на Шинген. И продължаваше да упорства.

— Аз съм шогунът, опората на самурайското съсловие. Не съм като монасите от връх Хиеи. Ако Нобунага някога насочи оръжието си към двореца Ниджо ще бъде заклеймен като изменник.

Държанието му показваше, че няма да се отдръпне при възможност за война. Естествено, отправи призиви към родовете около столицата и прати спешни известия на далечните Асаи, на Асакура, Уесуги и Такеда, като показно се готвеше за отбрана.